Списък на параграфи

Знай, че твоето апостолско дело се състои в това да разпространяваш доброта, светлина, ентусиазъм, щедрост, жертвен дух, постоянство в работата, задълбоченост в учението, благородство в себеотдаването, приспособяване към съвременните условия, пълно и доброволно послушание към Църквата, съвършено братолюбие…

Никой не може да даде онова, което не притежава.

Ти, който си още млад и едва пое пътя, приеми този съвет: тъй като Бог заслужава най-доброто, старай се да се отличиш в професията си, за да можеш по-късно да разпространяваш твоите идеи с по-голям резултат.

Помни, че сме толкова по-убедителни, колкото сме по-убедени в онова, което казваме.

„Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“

В края на Своя земен път Христос повелява: „Euntes, docete“ — „Идете и поучавайте“. Той иска Неговата светлина да свети в думите и в постъпките на Неговите ученици, включително и в твоите.

Впечатляващо е колко често се срещат хора, които — „в името на свободата“ — се страхуват, че християните могат да бъдат просто добри християни и се стараят да им попречат.

Пази се от разпространителите на клевети и слухове, които някои възприемат, поради лекомислие, други — поради недобросъвестност, разрушавайки здравия дух на средата и заразявайки общественото мнение.

Понякога истинското братолюбие изисква да бъдат разобличени тези нападки и онези, които ги предизвикват. В противен случай, със своята изкривена или зле оформена съвест, те и техните слушатели могат да заключат: мълчат; значи са съгласни.

Членовете на сектите надигат глас срещу онова, което те наричат „наш фанатизъм“, защото вековете минават, а Католическата вяра остава непроменена.

От своя страна, фанатизмът на сектантите — понеже не е свързан с истината — непрекъснато мени своите зарази, изправяйки срещу Светата Църква плашилото от обикновени думи, които тяхното поведение изпразва от съдържание: „свобода“, която оковава; „прогрес“, който връща назад към пещерите; „наука“, която крие невежество… Вечно една овехтяла и развалена стока, закрита с огромна завеса.

Дано Бог даде да се засилва от ден на ден твоята ревност за Вярата — единствена защита за единствената Истина!

Не се стъписвай и не се учудвай от глупостта на някои. Никога не ще липсват лековерници, които размахват оръжието на своето невежество, желаейки да минат за културни.

Колко жалко е да виждаш как вървят редом, макар и движени от различни мотиви — но единни срещу християните — онези, които мразят Бога и някои, които твърдят, че са Негови служители!

В някои кръгове, преди всичко от интелектуалната сфера, осезаемо може да се долови един сектантски дух, създаван понякога дори и от християни, който — с цинично постоянство — подхранва и разпространява клеветата, за да хвърли сянка върху Църквата или върху хора и организации, противно на всяка истина и логика.

Моли се всеки ден с вяра: „Да бъдат посрамени враговете — защото за такива се обявяват — на Църквата, молим Ти се, изслушай ни!“. Разпръсни, о, Господи, онези, които Те преследват, чрез блясъка на Твоята светлина, която сме решени да разпространяваме.

Тази християнска идея е стара и затова е неприемлива?… Още по — древно е слънцето, а не е загубило своя блясък; още по-древна е водата, а все още утолява жаждата и освежава.

Не е позволено никому, дори и с добро намерение, да поправя историята или живота. — Но е голям грях да се поставят на пиедестал враговете на Църквата, които са употребили времето си да я преследват. Разбери, че историческата истина няма да пострада, ако един християнин не съдейства в изграждането на монумент , който не би трябвало да съществува. Откога омразата служи за пример?