Списък на параграфи
Възкресението на Христос — най-великото чудо бе видяно от малцина: от онези, които бе нужно да го видят. Естествеността е белегът на божествените начинания.
Когато се работи единствено и изключително за слава на Бога, всичко се върши непринудено, обикновено, както онзи, който бърза и не може да участва в „големи празненства“, за да не загуби своето неповторимо и несравнимо общение с Христос.
Защо — попита ме ти възмутен — средата и средствата, предназначени за пастирската дейност, трябва да бъдат грозни, мръсни… и непонятни? — И въпреки това разходите са същите!
Твоето възмущение ми се видя много разумно. И си помислих, че Исус се обръщаше към всички и привличаше всички: бедни и богати, мъдри и неуки, весели и тъжни, млади и стари… Колко е мил и естествен — свръхестествен — Неговият образ!
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/surco/46650/ (06.05.2024)