Списък на параграфи

За да се убедим, че е смешно да се приема модата като норма на поведение, е достатъчно да погледнем някой стар портрет.

Преписвам за теб няколко думи от едно писмо: „Евангелското смирение ме пленява. Но ме възмущава глупавото оттегляне на някои християни, които по този начин рушат авторитета на Църквата. Сигурно тях е имал предвид онзи писател — безбожник, когато казва, че християнският морал е „морал на роби…“. Всъщност наистина сме слуги: служители, въздигнати до положението на Божии чеда, които не желаят да живеят като роби на страстта.

Не забравяй, че в човешките неща другите също могат да имат право: виждат същия проблем, който и ти виждаш, но от друга позиция, в друга светлина, в други светлосенки, в други очертания.

Само за въпроси относно вярата и морала, съществува един неоспорим критерий: този на нашата Майка — Църквата.

Твоето християнско призвание изисква да си близо до Бога и в същото време да се занимаваш със земните неща, използвайки ги без привързаност такива, каквито са, така че да можеш да ги поднесеш на Бога.

Една основна грешка, от която трябва да се пазиш: да мислиш, че изискванията и обичаите — благородни и законни — на твоето време и среда, не могат да бъдат уредени и приспособени към святото нравствено учение на Исус Христос.

Обърни внимание на уточнението: благородни и законни. Останалите нямат право на принадлежност.

Не те разбирам, когато, говорейки по въпроси, засягащи морала и вярата, ми казваш, че си независим християнин… Независим от кого? Тази фалшива независимост се равнява на излизане от Христовия път.

Какво съжаление предизвикват онези, които — поради горчивия си личен опит — твърдят, че не може да се живее целомъдрено, живеейки и работейки в света!

При такова алогично разсъждение не би трябвало да се обиждат, ако някой оскърби паметта на родителите, на братята, на съпругите или на съпрузите им.