Списък на параграфи

Не всички могат да бъдат богати, учени, известни… всички обаче — да, всички — сме призвани към светостта.

За да бъдем верни на Бога, трябва да се борим. Това е борба на тяло срещу тяло, на човек срещу човек — старият човек срещу новия човек — част по част, без отстъпление.

Не отричам, че това изпитание се оказва доста тежко: трябва да изкачиш едно голямо нагорнище.

Какъв съвет да ти дам? — Повтаряй думите: „Omia in bonum“ — „всичко, което се случва е за мое добро…“. Затова, ето правилното заключение: приеми това, което ти тежи толкова много, като една благоприятна възможност.

Днес не е достатъчно да има добри мъже и жени. Освен това не е достатъчно добър онзи, който се задоволява да бъде само „добряк“: необходимо е да бъде „революционер“!

Сред този консумизъм, сред езическите и материалистически ценности, които ни предлагат, Христос иска антиконформисти, бунтовници в името на Обичта!

Истинското желание за постигане на светостта не признава нито почивка, нито покой.

В своя живот някои се държат така, сякаш Господ е говорил за великодушие и почтеност само на онези, на които не би им струвало нищо — а такива не съществуват! — или на онези, които нямат нужда да се борят. Забравят обаче, че Исус е казал на всички: „Царството Божие се взема насила“, чрез постоянната духовна борба.

Каква жажда за реформи у мнозина! Не би ли било по-добре да се променим всички поотделно, за да изпълним точно онова, което ни е заповядано?

Потапяш се в изкушенията, излагаш се на опасност, играеш си с погледа и с въображението, говориш… глупости. — А после се учудваш, че те нападат съмнения, чувство за вина, смущения, тъга и униние.

— Трябва да признаеш, че си твърде непостоянен.

След първоначалния ентусиазъм дойде несигурността, колебанието, страхът. — Тревожат те учението, семейството, материалните проблеми и преди всичко мисълта, че не умееш нищо, че не си нужен, че ти липсва житейски опит.

Ще ти дам едно сигурно средство, за да преодолееш тези страхове — изкушения, внушени от дявола или от твоята липса на великодушие

— презри ги, заличи от паметта си тези спомени. Божественият Учител ни заповяда решително преди двадесет века: „Не обръщай поглед назад!“.

Трябва да храним в душите си истинско отвращение към греха. Господи — повтори със съкрушено сърце — никога вече да не Те обиждам!

Не се учудвай обаче, ако усещаш тежестта на твоето бедно тяло и на човешките страсти: би било глупаво и по детски наивно, ако едва сега си забелязал, че „тези неща“ съществуват. Твоята нищета не е препятствие, а подтик, за да се доближиш повече до Бога, за да Го търсиш настойчиво, защото Той е този, който ни очиства.

Ако въображението ти разпалено кръжи около теб самия, то създава илюзорни представи, фантазии, които по принцип не са подходящи за твоя път, но приятно те разсейват, охлаждат те и те отдалечават от Божието присъствие. — Суета.

Ако въображението ти се върти около другите, лесно падаш в порока да съдиш — без да имаш това право — и тълкуваш поведението им по начин ограничен и недостатъчно обективен.

— Дръзки съждения.

Ако въображението ти кръжи около твоите качества, около твоето красноречие или около чувството на възхищение, което предизвикваш у другите, излагаш се на опасност да загубиш правотата в намерението и да отстъпиш място на гордостта.

Изобщо, да дадеш воля на въображението, води до загуба на време, но освен това, когато не успяваш да го овладееш, то отваря път на един поток от волни изкушения.

Не пренебрегвай нито за ден борбата против греховните помисли!

Не бъди толкова наивно глупав, мислейки, че трябва да страдаш от изкушения, за да бъде сигурно постоянството в твоя път. Същото би било, ако пожелаеш да спрат сърцето ти, за да покажеш, че искаш да живееш.

Винаги съм смятал, че мнозина изразяват съпротивата срещу Божията благодат с думите „утре“ или „по-късно“.

Още един парадокс на духовния живот: душата, която има по-малка нужда от промяна на своето поведение, се старае повече да постигне целта и не се спира, докато не успее. И обратното.

Понякога си измисляш „проблемите“, защото не търсиш причините за твоето поведение.

Единственото нещо, от което се нуждаеш, е една коренна промяна на линията на поведение. Изпълнявай вярно своя дълг и спазвай наставленията, които си получил от духовния наставник.

Ти почувства по-силно необходимостта — „фикс идеята“ — да бъдеш свят; и уверено започна да водиш всекидневна духовна борба, убеден, че трябва смело да заличиш и най-малкия признак на „осветскостяване“.

По-късно, докато разговаряше с Христос в молитвата, разбра съвсем ясно, че борбата е синоним на любовта и помоли Бог да ти даде една по-голяма способност да обичаш, без страх от предстоящото сражение, защото ще се биеш за Него, с Него и чрез Него.

Смущения?… Бъди откровен и признай, че предпочиташ да бъдеш роб на своя егоизъм, вместо да служиш на Бог и на душите. Отстъпи!

„Beatus vir qui suffert tentationem…“ — „Блажен човекът, който търпи изкушение…“, защото, след като е бил изпитан, ще получи венеца на Живота.

Не те ли изпълва с радост усещането, че това вътрешно упражнение е извор на мир, който не се изчерпва никога.

„Nunc coepi!“ — „Сега започвам!“ Това е викът на душата, изпълнена с Божията любов, която във всеки момент — и когато е била вярна, и когато ѝ е липсвало великодушието — подновява своето желание да служи на Бога, да Го обича! — с цялото си сърце.

Почувства болка в сърцето, когато ти казах: това, което търсиш, не е обръщането, а една торба, за да скриеш твоята нищета… и така да вървиш спокойно напред —влачейки след себе си този жалък товар.

Не знаеш дали това, което те е завладяло, е физическа отпадналост или някаква вътрешна умора, или пък и двете заедно… Бориш се без жар, без желанието за истинско и конкретно усъвършенстване, за да раздаваш радостта и Христовата любов на душите.

Искам да ти напомня ясните думи на Светия Дух: ще бъде увенчан само онзи, който се е състезавал по правилата (legitime) въпреки всичко.

Бих могъл да се държа по-добре, да бъда по-решителен, да горя от ентусиазъм… Защо не го правя?

Защото — прости ми откровеността — си неразсъдлив: дяволът знае твърде добре, че една от най-зле охраняваните врати в душата е тази на човешката глупост — суетата. Там атакува той с всичките си сили: псевдосантиментални спомени; комплексът, че си черна овца, внушен от истеричната фантазия; предполагаемо чувство за липсваща свобода… Какво чакаш още, за да осъз наеш думите на Б жествения Учител: „Бдете и се молете, защото не знаете нито деня, нито часа!“.

Ти ми заяви с дързък и самонадеян тон: „Има хора, които се изкачват и които слизат… Има и такива като мен, които си лежат на пътя“.

Твоята вялост ме натъжи и аз прибавих: мързеливците биват дърпани на буксир от тези, които се изкачват и — обикновено с по-голяма сила — от онези, които слизат. Помисли какво страшно отклонение правиш! Още светият епископ на Хипон (св. Августин) ни го представи така: „Да не напредваш, означава да отстъпваш“.

В твоя живот има две неща, които не се покриват: умът и сърцето.

Умът — озарен от вярата — ти показва не само пътя, но и разликата между героичния и глупавия начин да го извървиш. Преди всичко те поставя пред дивното величие и красота на делата, които Светата Троица оставя в ръцете ни. Сърцето пък се привързва към всичко онова, което презираш, дори в самия момент, в който осъзнаеш, че е достойно за презрение. Изглежда сякаш хиляди малки неща очакват удобния момент и още щом — от физическа отпадналост или от загуба на свръхестествения мироглед — твоята бедна воля отслабне, тези дребнавости се натрупват и се втурват във въображението ти, докато оформят една планина, която те потиска и обезкуражава: трудностите в работата, съпротивата в послушанието, липсата на средства, фалшивият блясък на охолния живот, малки и големи отвратителни изкушения, вълни на сантименталност, умората, горчивият вкус на духовната посредственост… И понякога дори страх: страхуваш се, понеже знаеш, че Бог иска да бъдеш свят, а ти не си.

Позволи ми да ти говоря грубо. Имаш безброй „причини“, за да обърнеш поглед назад и ти липсва смелост, за да отговориш на благодатта, която Той ти дарява, защото те повика да бъдеш втори Христос, „Ipse Christus“ — „Самият Христос!“. Забравил си предупреждението на Исус към Апостола: „Моята благодат ти е достатъчна!“, което е едно потвърждение на факта, че ако искаш — можеш.