Списък на параграфи

Ако въображението ти разпалено кръжи около теб самия, то създава илюзорни представи, фантазии, които по принцип не са подходящи за твоя път, но приятно те разсейват, охлаждат те и те отдалечават от Божието присъствие. — Суета.

Ако въображението ти се върти около другите, лесно падаш в порока да съдиш — без да имаш това право — и тълкуваш поведението им по начин ограничен и недостатъчно обективен.

— Дръзки съждения.

Ако въображението ти кръжи около твоите качества, около твоето красноречие или около чувството на възхищение, което предизвикваш у другите, излагаш се на опасност да загубиш правотата в намерението и да отстъпиш място на гордостта.

Изобщо, да дадеш воля на въображението, води до загуба на време, но освен това, когато не успяваш да го овладееш, то отваря път на един поток от волни изкушения.

Не пренебрегвай нито за ден борбата против греховните помисли!

В твоя живот има две неща, които не се покриват: умът и сърцето.

Умът — озарен от вярата — ти показва не само пътя, но и разликата между героичния и глупавия начин да го извървиш. Преди всичко те поставя пред дивното величие и красота на делата, които Светата Троица оставя в ръцете ни. Сърцето пък се привързва към всичко онова, което презираш, дори в самия момент, в който осъзнаеш, че е достойно за презрение. Изглежда сякаш хиляди малки неща очакват удобния момент и още щом — от физическа отпадналост или от загуба на свръхестествения мироглед — твоята бедна воля отслабне, тези дребнавости се натрупват и се втурват във въображението ти, докато оформят една планина, която те потиска и обезкуражава: трудностите в работата, съпротивата в послушанието, липсата на средства, фалшивият блясък на охолния живот, малки и големи отвратителни изкушения, вълни на сантименталност, умората, горчивият вкус на духовната посредственост… И понякога дори страх: страхуваш се, понеже знаеш, че Бог иска да бъдеш свят, а ти не си.

Позволи ми да ти говоря грубо. Имаш безброй „причини“, за да обърнеш поглед назад и ти липсва смелост, за да отговориш на благодатта, която Той ти дарява, защото те повика да бъдеш втори Христос, „Ipse Christus“ — „Самият Христос!“. Забравил си предупреждението на Исус към Апостола: „Моята благодат ти е достатъчна!“, което е едно потвърждение на факта, че ако искаш — можеш.

Възстанови времето, което загуби, почивайки върху лаврите на самодоволството, смятайки се за добър човек, сякаш е достатъчно да креташ в живота, без да крадеш и убиваш.

Ускори крачка в благочестието и в работата: имаш още толкова път да извървиш! Старай се да съжителстваш добре с всички, дори и с онези, които ти досаждат, и се помъчи да обичаш — да подпомагаш — онези, които преди презираше.