Списък на параграфи

Истина е: не струваме нищо, не сме нищо, не можем нищо, нямаме нищо. И в същото време, всред всекидневната борба, не ни липсват препятствия, изкушения… Но „радостта“ на твоите събратя ще прогони трудностите ти, още щом се събереш с тях, защото ще ги видиш здраво укрепени в Него: „Quia Tu es Deus fortitudo mea“ — „Защото Ти, Боже си моя сила!“.

Смелостта не е нито неблагоразумие, нито безразсъдна дързост, нито пък обикновен кураж. Смелостта е проява на твърдост — основна добродетел, необходима за живота на една душа.

Това е за теб. — Накарах онзи благороден господин, мъдър и почтен, да забележи при един паметен случай, че за да защити една свята кауза, която „добрите“ оспорваха, би трябвало да заложи — а би загубил — едно важно място в своята среда. С глас, изпълнен с достойнство — човешко и свръхестествено — презирайки всички земни почести, той ми отговори: „Залагам душата си“.

Никога не се отнасяй надменно към църковните неща или към хората — твои събратя. Това отношение обаче би могло да ни послужи в обществения живот, когато се налага да защитим интересите на Бога и душите. Защото вече не става дума за надменност, а за вяра и за твърдост, които трябва да проявим със спокойна и смирена увереност.

Във всекидневното ти общуване с хората, които те заобикалят, трябва да се държиш с много разбиране, с много обич, съчетани — нека бъде ясно — с цялата твърдост. Иначе разбирането и обичта ще се превърнат в съучастничество и егоизъм.

Издръжливостта на една верига се проверява в най-слабото ѝ звено.