Списък на параграфи

След като апостолите се пръсват и озверелият народ започва да бълва омраза към Исус Христос, Дева Мария следва отблизо Своя Син по улиците на Йерусалим. Не я спират крясъците на тълпата, нито се страхува да придружи Изкупителя, докато всички по пътя анонимно, с подла смелост, малтретират Христа.

Призови я силно: „Virgo fidelis“ — „Дево вярна!“ и я помоли ние, които наричаме себе си Божии приятели, да бъдем наистина и във всеки момент такива.

Предаността — да служиш на Бога и на душите, — която винаги изисквам от теб, не се състои в безгрижния ентусиазъм, а във въодушевлението, което се придобива всред хората, като виждаш колко много работа има навсякъде.

Последствията на верността са следните: сигурното усещане, че вървим по правия път без залитания и смущения; и убеждението, че спокойната съвест и щастието съществуват.

Виж дали всичко това се сбъдва във всекидневния ти живот.

Ти ми довери, че понякога Бог те изпълва със светлина; друг път — не. Настоятелно ти напомних, че Бог е винаги безкрайно добър. Затова, за да вървиш напред, са ти достатъчни тези моменти на светлина; но другите също са полезни, за да те направят по-верен.

Солта на земята. — Нашият Господ е казал, че Неговите ученици — и аз, и ти — са солта на земята: за да предотвратят развалата, за да придадат вкус на света.

Но Той е добавил: „Quod si sal evanuerit…“ — Ако солта загуби вкуса си, ще бъде изхвърлена навън и тъпкана от хората…

Сега, разглеждайки многото събития, от които се оплакваме, успяваш ли да си обясниш онова, което преди не можеше?

Онзи пасаж от Второто послание до Тимотей, в което Апостолът съжалява за бягството на Димас в Солун, привлечен от съблазните на света, ме кара да потръпвам… Заради една дреболия и от страх пред гоненията един човек, когото св. Павел в другите послания нарежда между светиите, се отказва от божественото начинание.

Кара ме да потръпвам, познавайки своето нищожество; и ме подтиква да моля Бог за постоянство дори и в моменти, които изглеждат незначителни, защото, ако не ме доближават повече до Него, те не са ми нужни!

За много исторически моменти, които дяволът се старае да повтори това, което пишеш относно верността, ми се струва много подходящо: „През целия ден нося в сърцето, в ума и в словата си една кратка молитва: Рим!“.

Едно велико откритие: нещо, което едва успяваше да разбереш, ти се стори съвсем ясно, когато трябваше да го обясниш на другите.

Наложи се дълго да разговаряш с един обезкуражен човек, понеже се чувстваше безполезен и не искаше да бъде в тежест на никого… Чак тогава разбра защо постоянно увещавам, че трябва да бъдем като магаренца, които въртят колелото за вадене на вода: предани, с големи наочници, за да не виждаме и да не се наслаждаваме на резултатите — цветята, плодовете, свежестта на градината — уверени в последствията от нашата вярност.

Верността изисква жажда за оформяне на личността, та — движен от чистосърдечна любов — да не се излагаш на риска да разпространяваш или защитаваш, поради невежество, мнения или становища, които са твърде далеч от истината.

„Бих искал — ми пишеш — моята вярност и моето постоянство да бъдат толкова трайни и толкова вечни, и моето служение — толкова внимателно и всеотдайно, че да бъдете доволен от мен, а аз да бъда за Вас един кратък отдих.“

Отговарям ти: Бог да затвърди намерението ти, за да бъдем помощ и отдих за Него.

Вярно е, че някои, които в началото се въодушевяват, после си отиват… Не се тревожи: те са иглата, с която Бог си служи, за да прокара конеца.

Препоръчай ги на Христос. Може би ще измолиш за тях да продължават да избутват други напред.

За теб, който се колебаеш, преписвам от едно писмо: „От сега нататък сигурно ще си остана един негоден инструмент. Въпреки това, подходът към моя проблем е коренно променен, защото в мен има едно твърдо желание да постоянствам… завинаги“.

Не се съмнявай! Бог никога не греши.