Списък на параграфи

Колко зле постъпват родителите, учителите, ръководителите…, които изискват абсолютна откровеност и когато изплува цялата истина се стъписват!

Както Църквата посредством Светата литургия ни помага да доловим красотата на тайните в религията и ни помага да ги обикнем повече, така трябва и да живеем — без театралност — с известна изисканост, привидно светска, от дълбоко уважение — дори и външно — към духовния наставник, който ни предава чрез устата си Божията воля.

Добрият пастир няма нужда да внушава страх у своите овце: подобно поведение е присъщо на лошите управници. Затова никой не се учудва, че биват намразени и изоставени.

Господ пося в душата ти добри семена. И за тази сеитба на вечен живот, Той си послужи с мощното средство на молитвата. Защото не можеш да отречеш, че много пъти, стоейки пред Дарохранителницата, лице в лице с Него, ти чу в дъното на душата си, че Той иска да Му се посветиш, че трябва да оставиш всичко… Ако сега го отречеш, ти си един жалък предател; а, ако си забравил, значи си неблагодарник.

Той си послужи също — не се съмнявай в това, както не се съмняваше досега — със съветите и свръхестествените внушения на твоя духовен наставник, който настоятелно ти повтаряше думи, които не бива да оставяш да се заличат. В началото си послужи — пак, за да внесе добро семе в душата ти — с онзи благороден и искрен приятел, който ти каза силни истини, изпълнени с Божията Любов.

С наивно учудване обаче, откри, че врагът е посял плевели в душата ти. И продължава да ги сее, докато ти спокойно спиш и оставяш духовния си живот да губи сили. — Тази е единствената причина, поради която откриваш отново в душата си отровни треви — светски — които понякога изглежда, че ще задушат зърното добра пшеница, което си получил…

Откъсни ги веднъж завинаги! Божията благодат ти е достатъчна. Не се страхувай, че ще оставят празно място или рана. Господ ще хвърли там Своите нови семена: Любовта към Бога, братолюбието, апостолския устрем… И след време, не ще остане и най-малка следа от плевелите, ако сега, когато му е времето, ги изкорениш напълно; а най-добре, ако не спиш и пазиш през нощта твоята нива.

Така онзи изповедник охлади страстта на една деликатна душа, която се обвиняваше в известно любопитство: „Ами! Плътски инстинкти!“.

Ти си извънредно щастлив. Понякога, когато забелязваш, че някой християнин изоставя Бога, чувстваш — сред твоя вътрешен мир и твоята радост — една болка от любов, една горчивина, която не те смущава и не те обезпокоява.

Добре, но… нека използваме всички човешки и свръхестествени средства, за да му помогнем да реагира… и нека крепко се уповаваме на Христос! По този начин речните води се връщат винаги в своето корито.

Не се обиждай, но често пъти безотговорното поведение разкрива по-скоро липса на здрав разум или възпитание, отколкото недобронамереност. Трябва да изискваме от възпитателите, от ръководителите, да попълнят тези празнини, изпълнявайки отговорно своя дълг.

Трябва да изпиташ себе си…, ако ти също заемаш едно от тези места.