Списък на параграфи

Ти се реши повече от здрав разум, отколкото от плам на ентусиазъм. Дори и да си желал да го имаш, няма място за чувства: ти се отдаде, когато се убеди, че Бог желае това от теб.

От този момент не си „изпитвал“ никакво сериозно съмнение; напротив — една спокойна и ведра радост, която понякога прелива. Ето така Бог възнаграждава смелостта, продиктувана от Обичта.

Това, което е нужно за постигане на щастието, не е лесният начин на живот, а изпълненото с любов сърце.

Трябва да заявим с пълна увереност, че след двадесет века Христовият дух не е загубил Своята изкупителна сила — единствената, която утолява жаждата на човешкото сърце. Постави тази истина в твоето сърце, което — както пише св. Августин — не ще намери покой, докато не го поставиш изцяло в Бога.

Да обичаш, означава да имаш само една мисъл, да живееш за любимото същество, да не принадлежиш на себе си, да бъдеш щастлив от твоята доброволна зависимост, с душа и сърце, от една външна воля…, която в същото време е и твоя.

Все още не обичаш Бога, както скъперникът — своите богатства, както майката — сина си. Все още се безпокоиш твърде много за себе си и за твоите малки „проблеми“! И все пак забелязваш, че Христос е влязъл безвъзвратно в твоя живот…

Е добре, едва щом отговориш напълно на Неговия зов, Той ще присъства неотменно и във всяко твое действие.

Извикай силно към Него, защото това е викът на безумно влюбения: Господи, въпреки, че Те обичам, не ми се доверявай! Вържи ме с всеки изминал ден все повече към Теб!

Знай, че сърцето е създадено, за да обича. Нека тогава поставим нашия Господ Исус Христос в центъра на всяка наша любов. В противен случай, празното сърце си отмъщава и се изпълва с най-отвратителните низости.

Няма по-човечно сърце от онова на едно същество, ръководено от свръхестествени подбуди. Виж Дева Мария, пълна с благодат, дъщеря на Бог Отец, майка на Бог Син, избраница на Бог Свети Дух. В нейното Сърце има място за цялото човечество, без разлика на раса и народност. Всички ние сме нейни синове и дъщери.

Когато някой има малко сърце, той сякаш съхранява своите стремежи в някакво празно тайно чекмедже.

Във всекидневното ти общуване с хората, които те заобикалят, трябва да се държиш с много разбиране, с много обич, съчетани — нека бъде ясно — с цялата твърдост. Иначе разбирането и обичта ще се превърнат в съучастничество и егоизъм.

Онзи наш приятел казваше, без всякакво престорено смирение: „Нямаше нужда да се уча да прощавам, защото Бог ме научи да обичам“.

Да простиш. Да простиш с цялото си сърце, без дори и сянка на злопаметност. Поведение винаги величествено и благотворно.

Такъв беше жестът на Христос, докато Го приковаваха към Кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“. Оттам дойдоха твоето и моето спасение.

Ти се чувстваш като защитник на доброто и на абсолютната истина и може би, затова се смяташ за облечен в някаква лична власт или длъжност да изкорениш злото на всяка цена?

Ако вървиш по този път, не ще постигнеш нищо; само чрез Любовта и с Любовта, припомняйки си, че Любовта ти прости и ти прощава толкова много!

Обичай другите, защото те обичат Христос. Обичай също и онези, които не Го обичат, затова, че имат това нещастие… и най-вече, защото Той обича и едните, и другите.

Хората от този свят — толкова отдалечен от Бога, така дезориентиран — ти напомниха думите на Божественият Учител: „Приличат на овце без пастир“.

Тогава почувства, че ти също се изпълваш със състрадание. Вземи решение: от мястото, което заемаш, да принесеш живота си в жертва за всички.

Бедните хора — казваше онзи наш приятел — са моето най-добро духовно четиво и основният обект на моите молитви. Боли ме заедно с тях и чувствам болката на Христос. Поради тази болка разбирам, че обичам и Него и тях.

Ако поставиш в твоето приятелство Божията любов, обичта ти ще се пречисти, ще нарасне, ще се одухотвори, защото ще изгорят отпадъците, егоистичните възгледи, плътските разсъждения. Помни, че Божията любов привежда чувствата ни в порядък и ги очиства, без да им отнема нищо.

Споменът за този случай още те изгаря… Христос се приближи до теб, когато ти беше само един нещастен прокажен! До онзи момент ти поддържаше у себе си едно единствено добро качество: един великодушен интерес към другите. След тази среща ти получи благодатта да видиш Исус в тях, започна да Го обичаш и сега Го обичаш в тях. Вече ти изглежда твърде нищожен — и имаш право — хуманизмът, който те подтикваше по-рано да извършиш някоя услуга на ближния си.

Свикни да поставяш твоето бедно сърце в Благото и Непорочно Сърце на Дева Мария, за да го очисти от всички нечистотии и да го заведе при Святото и Милосърдно Сърце Исусово.