Списък на параграфи

Твоето земно щастие се състои в това да постоянстваш във вярата, в моралния начин на живот и в пътя, който Бог ти е начертал.

Целомъдрието — необходима добродетел за богопосветени, семейни, овдовели, свещеници — е едно блестящо утвърждаване на любовта.

„Чудото“ на моралната чистотата се основава на молитвата и умъртвяването на плътските страсти.

Изкушението против целомъдрието е толкова по-опасно, колкото по-прикрито се проявява: представяйки се подмолно, успява да заблуди по-лесно.

Не отстъпвай, дори и с извинението „да не изглеждаш странен“!

Святото целомъдрие — смирението на плътта! Господи — молеше Го ти, — постави седем катинара на сърцето ми! Аз те посъветвах, освен седемте катинара, да измолиш и достойнството на осемдесетгодишен за твоята младост…

Нужно е да бдиш, защото е по-лесно да загасиш една искра, отколкото цял пожар. Бягай, защото в такива случаи е подло малодушие да се показваш „неуязвим“. Невъздържаният поглед не е признак на бодър дух, а интрига на сатаната.

Но колко малко струват всичката човешка бдителност, аскетизма, власеницата, постът, без Теб, Боже мой!

Така онзи изповедник охлади страстта на една деликатна душа, която се обвиняваше в известно любопитство: „Ами! Плътски инстинкти!“.

Едва започнат доброволно този диалог, изкушението отнема мира на душата така, както допуснатата нечистота унищожава благодатта.

Той последва пътя на нечистотата с цялото си тяло… и с цялата си душа. — Вярата му се обезобрази…, макар и да знаеше добре, че не се касае за вярата.

„Казахте ми, че с моето минало човек би могъл да стане „друг“ св. Августин. Не се съмнявам в това и днес повече от вчера искам да го докажа.“

Затова обаче, трябва да сечеш смело и то при корена, както светият епископ на Хипон.

Искай прошка със съкрушено сърце и покай се от все сърце за грешките срещу моралната чистотата от твоя минал живот, но недей умишлено да си ги припомняш.

Онзи разговор прилича на нечистотията от някоя клоака! Не е достатъчно да не участваш в него. Смело покажи възмущението си!

Изглежда сякаш „духът“ се е свил, смалил се е до една малка точица… А тялото се уголемява, приема гигантски размери и взима надмощие. Св. ап. Павел е написал за теб:

„Изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана“.