Списък на параграфи

Има 12 параграфи в «Бразда» чия материя е Смелост.

Не бъдете хора с ограничен мироглед, мъже и жени недорасли, късогледи, неспособни да обгърнат нашия свръхестествен християнски хоризонт на Божии чеда. С Бога смело напред!

Смелостта не е нито неблагоразумие, нито безразсъдна дързост, нито пък обикновен кураж. Смелостта е проява на твърдост — основна добродетел, необходима за живота на една душа.

Ти се реши повече от здрав разум, отколкото от плам на ентусиазъм. Дори и да си желал да го имаш, няма място за чувства: ти се отдаде, когато се убеди, че Бог желае това от теб.

От този момент не си „изпитвал“ никакво сериозно съмнение; напротив — една спокойна и ведра радост, която понякога прелива. Ето така Бог възнаграждава смелостта, продиктувана от Обичта.

Прочетох една много популярна в някои страни поговорка, която ме накара да се замисля: „Светът принадлежи на Бога, но Бог го отстъпва на смелите“.

Какво чакаш още?

Не съм апостолът, който би трябвало да бъда. Аз съм… боязлив. Не е ли вярно, че си се смалил, защото любовта ти е малка? Реагирай!

Трудностите те притиснаха и ти стана „благоразумен, сдържан, безпристрастен“.

Спомни си, че винаги си презирал тези думи, когато са синоними на малодушие, страх и търсене на удобства.

Страх? Той е присъщ на онези, които знаят, че не постъпват добре. Ти — никога!

Има твърде голям брой християни, които биха били апостоли…, ако не се страхуваха.

Те са същите онези, които после се оплакват, защото — според техните думи — Господ ги изоставя. Каква представа имат те за Бога?

Много сме, с Божията помощ можем да отидем навсякъде — коментират ентусиазирано. Тогава защо се плашиш? С Божията благодат можеш да достигнеш светостта и това е важното.

Ако съвестта ни гризе, понеже не сме извършили някое добро дело, това е знак, че Господ желае да не пропускаме изпълнението му.

Точно така. Освен това сигурно е, че си „можел“ да го направиш с Божията благодат.

Да не забравяме, че изпълнявайки волята Божия се минава през трудностите: над тях, под тях или встрани от тях. Но…

неизбежно се минава!

Когато се работи за разпространението на едно апостолско начинание, отговорът „не“, никога не е окончателен. Настоявайте!