Списък на параграфи

Ние, които сме се посветили на Бога, не сме изгубили нищо.

Никой на тази земя не е щастлив, докато не реши да бъде такъв. Това е пътят: страдание като християнин, Кръст, Божия воля, обич, щастие тук — долу и после — навеки.

Не съм апостолът, който би трябвало да бъда. Аз съм… боязлив. Не е ли вярно, че си се смалил, защото любовта ти е малка? Реагирай!

Обичай другите, защото те обичат Христос. Обичай също и онези, които не Го обичат, затова, че имат това нещастие… и най-вече, защото Той обича и едните, и другите.

„Няма ли да ми се смеете, отче, ако ви кажа, че преди няколко дни съвсем спонтанно, неочаквано за мен поднесох на нашия Господ като жертва времето, което употребих, за да поправя счупената играчка на едно от моите деца?“

Въобще не се смея — радвам се! Защото със същата Любов Бог се старае да поправи нашите недостатъци.