Списък на параграфи

Преглътни с усмивка всичко онова, което те измъчва от любов към Бога.

Когато пламъците на първоначалния ентусиазъм угаснат, става мъчително да напредваш в тъмнината, но този напредък, който изисква усилие, е по-сигурен. Освен това, когато най-малко очакваш, мракът ще се разсее и огънят и ентусиазмът ще се върнат. Постоянствай!

Извикай силно към Него, защото това е викът на безумно влюбения: Господи, въпреки, че Те обичам, не ми се доверявай! Вържи ме с всеки изминал ден все повече към Теб!

Разпали в душата и в сърцето — в ума и във волята си — духа на доверие и на себеотдаване на любящата Воля на Небесния Отец. Оттук ще се роди вътрешният мир, за който жадуваш.

Когато сериозно се отдадеш на Бога, ще се научиш да бъдеш доволен от онова, което ти се случва и да не губиш присъствието на духа, ако нещата — въпреки, че си вложил цялото си старание и нужните средства — не се развиват според твоето желание… Защото ще се „развият“ така, както Бог намери за добре.

Парадокс: откакто реших да следвам съвета на Псалмиста: „Възложи на Господа грижата си и Той ще те подкрепи“, от ден на ден се безпокоя все по-малко за главата си… Същевременно всичко се разрешава с по-голяма яснота след нужното усилие.

Онзи свещеник, наш познат, работеше с мисъл, устремена към Бога, хванал Неговата бащинска ръка и помагайки на другите да възприемат тези основни идеи. Затова си повтаряше: „Когато умреш, нещата ще се наредят добре, защото Той ще продължи да се грижи за всичко“.