Списък на параграфи

Изпълни волята на Своя Бог Отец

Няма да изневеря на истината, ако кажа, че Исус продължава да търси днес място в нашите сърца. Трябва да Го молим да прости нашата слепота, нашата неблагодарност. Трябва да Го молим да ни даде благодатта да не затваряме никога повече пред Него вратите на нашите души.

Господ не крие от нас, че това пълно послушание на Божията воля изисква отказване от себе си и щедрост, понеже Любовта не търси права, а иска да служи. Христос пръв мина по този път. Исусе, Ти как беше послушен? „Послушен дори до смърт, и то смърт кръстна”²⁰. Християнинът трябва да се откаже от себе си, да усложни живота си и да го пожертва от любов към Бога и към душите. „Ето, ти искаше да живееш спокойно, без нищо да те разстройва; ала Бог пожела друго. Съществуват две воли: твоята воля следва да бъде изменена, за да се отъждестви с Божията, а не Божията да бъде преиначена, за да се нагоди към твоята.”²¹

С радост съм виждал много души, които са си рискували живота – като Теб, Господи, дори до смърт – изпълнявайки това, което Божията воля е искала от тях. Те отдаваха своите стремежи и своята професионална работа в служба на Църквата, за доброто на всички хора.

Нека се научим на послушание, нека се научим да служим. Няма по-добро владичество от това – доброволно да искаш да служиш на другите. Когато усетим гордостта да клокочи в нас, а тщеславието да ни повтаря, че сме свръхчовеци, тогава е моментът да кажем „Не!”, да кажем, че нашата единствена победа трябва да е смирението. Така ще се отъждествим с Христос на кръста и няма да се чувстваме притеснени или ядосани, ами радостни. А такава радост – да забравиш себе си – е най-доброто доказателство за любов.

Когато напомняш на един християнин, че единственият смисъл на живота му е да е послушен на Божията воля, това не означава да го откъснеш от другите хора. Напротив, в повечето случаи Господната заповед е да се обичаме едни други, както Той ни е обичал²², живеейки заедно с останалите и като останалите, посвещавайки се да служим на Господ в света, та да представим на всички души по-добре Божията любов, да им известим, че Божите пътища на земята са отворени.

Господ не се е ограничил само на думи да ни каже, че ни обича, а го е доказал на дело. Нека не забравяме, че Исус Христос се въплъти, за да ни научи да живеем живота на Божи чеда. Припомнете си началото на свети Лука в Деяния на светите апостоли: „Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Исус начена да върши и учи”²³. Дойде да ни учи, но чрез дела; дойде да ни учи, но Той беше образецът, Той беше и Учителят, и Примерът за подражание.

Сега, застанали пред Младенеца Исус, можем да продължим нашето вътрешно препитване: решени ли сме да положим всички старания, та нашият живот да служи за пример и назидание на нашите братя, на хората, които са като нас? Решени ли сме да бъдем като Христос? Не стига да го потвърждаваме единствено с устата. Ти – питам всички вас, а и самия себе си – ти, който като християнин си призван да бъдеш един друг Христос, наистина ли може да се каже за теб, че си дошъл да вършиш нещата като Божие дете? Наистина ли се вслушваш във волята на Неговия Отец, та съгласно нея да насочваш всички души да участват в добрите, достойни, божествени и човешки дела на изкуплението? Живееш ли живота на Христос сред обикновеното ти житейско всекидневие?

Да вършиш Божите дела не е красива игра на думи, а покана да Му се обречеш от любов. Трябва да умреш за себе си, за да се родиш за нов живот. Защото по такъв начин бе послушен Исус – до смърт, „и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна”²⁴. Ако сме послушни на Божията воля, кръстът ще стане и за нас възкресение, въздигане. И ще се изпълни у нас – стъпка по стъпка – животът на Христос. И ще може да се каже, че сме живели, стараейки се да бъдем добри Божи деца и вършейки добро, въпреки безбройните ни слабости и погрешни действия.

А дойде ли смъртта – а тя неминуемо идва – ще я очакваме радостно, както съм виждал да я очакват в своя обикновен житейски път множество свети хора. Радостно, понеже ако сме подражавали на Христос да правим добро – да живеем в послушание и да носим кръста въпреки нашата окаяност – ще възкръснем като Христос: „Господ наистина възкръснал”²⁵.

Помислете само: Исус, Който стана дете, победи смъртта. Със снизяване, с простодушие, с послушание, т.е. с обожение на всекидневния банален живот на създанията, Синът Божи стана победител.

Това е триумфът на Исус Христос. Така – снизявайки се до земното, до равнището на човеци, Той ни въздигна до Себе Си, до висотата на Божи деца.

Когато говори за тези събития в Евангелието, свети Матей постоянно подчертава верността на Йосиф, който изпълнява без колебание заповедите на Бог, дори понякога смисълът на тези заповеди да му изглеждаше неясен или да не виждаше връзката им с цялостния Божи план.

Отците на Църквата и църковните автори често са подчертавали твърдостта на вярата на свети Йосиф. Спирайки се на думите на Ангела, който му заповядва да избяга от Ирод и да отиде в Египет⁸, св. Йоан Златоуст коментира: „Като чу това, Йосиф не се удиви, нито каза: „Това не го разбирам. Ти Самият наскоро обяви, че Той ще спаси Своя народ, а сега не може да спаси дори Себе си. Трябва да бягаме, да заминем надалеч и да търпим несгодите на едно дълго пътуване; това не отговаря на обещанието Ти.” Йосиф не говори така, защото е мъж праведен. И не пита кога ще се връща, макар че Ангелът не казва нищо определено, а само: „Стой там, в Египет, докато Аз не те известя.” Обаче и при тези обстоятелства Той не възразява, а се подчинява, вярва и радостно търпи всички изпитания.”⁹

Вярата на Йосиф не е колеблива; неговото послушание е винаги точно и на момента. За да разберем по-добре урока, който ни дава светият патриарх, е хубаво да си дадем сметка, че неговата вяра е активна, а неговото послушание не е равнозначно на поведението на онзи, който покорно се оставя да бъде носен от събитията. Тъй като християнската вяра е точно обратното на конформизма или на пасивността и примирението.

Йосиф се остави безрезервно в ръцете на Бог, ала не се отказваше да размишлява върху ставащото. И така успя да придобие от Господ голямо познание на Божите дела, което всъщност представлява истинската мъдрост. Постепенно той научаваше, че свръхестествените замисли са свързани по божествен начин помежду си, който понякога влиза в противоречие с човешките планове.

Светият патриарх (на Изток познат с титлата „обручник“,б.ред.) не се отказва да осмисля различните обстоятелства в живота си, но и не бяга от своите отговорности. Точно обратното – той поставя в служба на вярата целия си житейски опит. Когато се връща от Египет, „като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там”¹⁰. Научил се е да действа според Божия план и като потвърждение, че Бог наистина иска това, което той е предположил, получава указание да се засели в Галилея.

Такава е вярата на свети Йосиф: пълна, спокойна, твърда, проявяваща се в действено послушание на Божията воля - едно разумно подчинение. И заедно с вярата са милосърдието и любовта. Неговата вяра се съединява с Любовта – с Божията любов, която изпълнява обещанията, дадени на Авраам, на Яков и Мойсей; слива се със съпружеската обич към Дева Мария и с бащинската обич към Исус. Вяра и любов в надеждата за великата мисия – изкуплението на хората, която Бог започваше на земята, служейки си и с него, с дърводелеца от Галилея.