Списък на параграфи

Отговорът на човека

В тази атмосфера на Божие милосърдие живее християнинът. Това е средата, в която той трябва да полага усилия, за да се държи като дете на Отец. А кои са основните средства, за да успеем да затвърдим призванието си? Сега ще посоча само две от тях, които са като животоносни оси на християнското поведение: вътрешният живот и вероучението - дълбокото опознаване на нашата вяра.

На първо място е вътрешният живот. Все още малцина разбират какво значи това! Повечето си представят - когато чуваме да се говори за вътрешен живот - полумрака на храма или застоялия въздух в някои сакристии. Вече повече от четвърт век повтарям, че не е това. Аз говоря за вътрешния живот на обикновените християни, които са сред хората по улиците, в широкия свят; на тези, които на улицата, на работа, вкъщи и в моментите на развлечение винаги се вслушват в Исус. А какво е това, ако не живот в постоянна молитва? Нима не си разбрал необходимостта душата ти непрестанно да се моли и да бъде във връзка с Бог, която те води към богоуподобяване? Това е същността на християнската вяра и така винаги са я разбирали душите, отдадени на молитва. „Такъв човек става Бог - пише свети Климент Александрийски – понеже иска същото, което иска Бог”⁴¹.

Отначало е трудно. Трябва ни усилие да се обръщаме към Господ, да благодарим за бащината Му действена грижа за нас. След това, постепенно, не като сантимент, Божията любов става по осезаема - като дълбока следа в душата. Това е Христос, Който ни следва с обич: „Ето, стоя пред вратата и хлопам”⁴². Ти как си с твоя молитвен живот? Не те ли обзема понякога през деня желание да си поговориш по-продължително с Него? Не Му ли казващ: по-късно ще ти разправям, по-късно ще си говорим за това?

В моментите, посветени специално на този разговор с Господ, сърцето се разкрива, волята укрепва, разумът – подпомогнат от благодатта – изпълва човешката действителност със свръхестествена, духовна реалност. И плодовете няма да закъснеят: ще се оформят конкретни и ясни намерения да подобриш поведението си, да се отнасяш с любов към всички хора, да вложиш всичките си сили – със страстта на добрите спортисти – в християнската битка за любов и мир.

Молитвата става нещо постоянно – като туптенето на сърцето, като пулса. Без това Божие присъствие не може да има съзерцателен живот, а без съзерцателен живот едва ли можеш да работиш за Христос, защото напразно ще се стараят строителите, ако Господ не крепи къщата⁴³.

„Да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа”¹¹ - тази мисъл свети Павел дава като девиз на християните от Ефес. Според нея следва те да изпълнят всички дела с Христовия дух, да поставят Христос в центъра на всичко. „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си”¹². Христос чрез Своето въплъщение, чрез Своя трудов живот в Назарет, чрез Своите проповеди и чудеса в земите на Юдея и Галилея, чрез Своята смърт на кръста, чрез Своето възкресение Той е центъра на сътворението, Първородния и Господаря на всички твари.

Нашата християнска мисия е да провъзгласяваме царствеността на Христос, да я вестим с нашите думи и чрез нашите дела. Господ иска да види Своите по всички кръстопътища на земята. Едни Той призовава към пустинножителство – да обърнат гръб на изменчивостта на човешкото общество и да напомнят със своя пример на останалите, че Бог съществува. Други насърчава към свещеническо служение. Но мнозинството Той оставя насред света - при земните занимания. Значи тези християни трябва да носят Христос по всички места, където има човешко присъствие: в завода, в лабораторията, на полето, в занаятчийската работилница, по улиците на големите градове и по планинските пътеки.

По този повод обичам да си припомням разговора на Исус с учениците по пътя към Емаус. Исус крачи до тези двама мъже, които са изгубили всяка надежда и животът вече им се струва лишен от смисъл. Той разбира болката им, прониква в сърцата им и им влива частичка от живота, който носи в Себе Си.

Когато стигат в селото и Исус дава вид, че иска да продължи, двамата ученици Го увещават да остане и почти насила Го задържат. Те Го разпознават по-късно - при преломяването на хляба, и възкликват: Господ беше с нас! „И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?”¹³. Всеки християнин трябва да свидетелства между хората за Христос; трябва да действа по такъв начин, та всички край него да усетят Христовото благоухание¹⁴; трябва така да постъпва, че лицето на Учителя да бъде разпознато в действията на ученика.

Свети Йоан е съхранил в своето Евангелие една чудна фраза на Девата при описанието на сватбата в Кана Галилейска, за която вече говорихме. Евангелистът ни разказва, че Мария се обръща към слугите с думите: „Каквото ви каже, сторете“²⁷. За това става дума – да отведем душите пред Исус и те да Го запитат: „Господи, какво искаш да направя?“²⁸.

Християнското апостолско служение – сега говоря именно за това на обикновения мъж или жена, които живеят като всички нас – е един вид сериозен катехизис при който посредством лично общуване, посредством вярно и истинско приятелство у другите се пробужда жаждата за Бог и им се помага да открият нови хоризонти. И всичко това става, както казах, съвсем естествено и просто – с примера на вярата, открояваща се в живота ви, с вашата реч – учтива, но носеща силата на Божията истина.

Бъдете смели. Та вие разчитате на помощта на Дева Мария, Царица на апостолите. Света Богородица, без да престава да се държи като наша майка, знае как да посочи на своите деца именно техните задължения. Тя проявява винаги велика милост към онези, които се приближават до нея и съзерцават живота й, като ги води при кръста,давайки им да съзерцават лице в лице примера на Божия син. И при тази среща - решителна за християнския живот, Девата се застъпва и помага нашият път да завърши с помирението на малкия брат – ти и аз - с Единородния син на Отец.

Много обръщания, много решения за посвещаване в служба на Бог са били предшествани от среща с Дева Мария. Богородица е подкрепила желанията за търсене на Бог, майчински е ориентирала душевното безпокойство, вдъхновила е стремежа за промяна, стремежа към един нов живот. И така „каквото ви каже, сторете“ се е превърнало в реалност – в приятно себеотдаване, в християнско призвание, което от този момент просветлява целия ни живот.

Това кратко разсъждение в присъствието на Господ, в което размишлявахме за почитта и обичта към Неговата майка, която е и наша майка, може като резултат да съживи нашата вяра. Месец май сега започва. Господ иска да не пропуснем тази възможност за израстване в Неговата любов чрез почитанието към Неговата майка. Нека всеки ден да проявяваме към нея тези дребни знаци на синовно внимание и обич, които постепенно стават големи дела на лична святост и апостолат, т.е. на един постоянен стремеж да спомогнем на спасението, което Христос дойде да донесе на света.

Света Марийо, надежда наша, рабиня Господня, Престол на мъдростта, моли се за нас!

Школа за молитва

Господ навярно ви е открил и много други страни от предания отговор на Пресветата Дева, като всяка от тях сама за себе си ни подканва да я вземем за пример: нейната невинност, нейното смирение, нейната твърдост,нейната щедрост, нейната вярност... Аз бих искал да поговорим за още една, която обхваща всички страни, понеже е условие за духовния напредък – за молитвения живот.

Ако искаме да се възползваме от благодатите, които нашата майка ни носи в този ден, и да следваме по всяко време внушенията на Свети Дух, Пастир на нашите души, трябва сериозно да се заемем с развиването на съкровена връзка с Бог. Не можем да се крием в анонимността. Вътрешният живот няма да съществува, ако я няма личната среща с Бог. Повърхностното поведение не е християнска черта. Да приемем рутината в нашата аскетична борба, значи да подпишем смъртния акт на съзерцателната душа. Бог търси всеки от нас лично и всеки лично е длъжен да му отговори: „Ето ме! Ти ме повика¹⁷.

Молитвата е разговор с Бог, това го знаем всички. Обаче някой може да попита: разговор, но за какво? Че за какво може да бъде, ако не за Божите работи и за нещата, които изпълват нашето всекидневие? За раждането на Исус, за Неговото присъствие на този свят, за скрития Му живот и за Неговата проповед, за Неговите чудеса, за Неговите изкупителни страдания, за Неговия кръст и за Неговото възкресение. И в присъствието на Триединния и Единия Бог, имайки за посредница Света Мария, а за застъпник - нашия отец и господар свети Йосиф, когото много обичам и почитам, ще говорим за нашата всекидневна работа, за семейството, за приятелите, за големите ни замисли и за малките ни мизерии.

Тема на моята молитва е темата на моя живот. Аз винаги правя така. И имайки предвид моето състояние, съвсем естествено възниква твърдото и окончателно намерение да се променя, да стана по-добър и по-внимателен спрямо Божията любов. Едно искрено и конкретно намерение, което винаги е съпроводено със спешна и доверчива молитва да не ме изоставя Свети Дух, защото „Ти си Бог на моята сила“¹⁸.

Ние сме обикновени християни; работим на различни поприща; цялата ни дейност преминава по отъпкани коловози; всичко се развива по предсказуем начин. Дните си приличат, вървят почти монотонно... Добре, но този живот, наглед толкова обикновен, притежава божествена стойност. Бог се интересува от него, защото Христос иска да се въплъти в нашите дела, да придаде отвътре значимост и на най-незначителните ни действия.

Тази мисъл отразява една свръхестествена, ясна и недвусмислена реалност. Не е някакво утешаващо умозаключение, което да успокоява хората, които не ще успеем да запишем имената си в златната книга на историята. Христос се интересува от нашата работа – умствена или физическа, която сме длъжни да вършим по хиляди пъти в учреждението, в завода, в работилницата, в училището, на полето... когато изпълняваме ръчен или интелектуален занаят. Той се интересува също и от невидимата жертва, която предполага да не изсипваме върху другите жлъчта на нашето лошо настроение.

Замислете се за това в молитвата си. Възползвайте се от случая и кажете на Исус, че Го обожавате и ще продължите да бъдете съзерцателна душа в света - посред шума на улицата, навсякъде... Това е първият урок в училището за общуване с Исус Христос. А в това училище Дева Мария е най-добрата учителка, тъй като винаги запазваше вярата си, свръхестествения поглед върху нещата, особено тези, които й се случваха: „майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си“¹⁹.

Нека изпросим от Света Богородица да ни направи съзерцателни и да ни научи да разбираме постоянните призиви, с които Господ обсипва входа на нашето сърце. Нека я помолим: Майко наша, чрез теб на земята дойде Исус, Който ни разкрива любовта на нашия Бог Отец; помогни ни да виждаме тази любов във всекидневните ни занимания; въздействай на нашия ум и на нашата воля, та да успяваме да чуваме гласа на Бог и да долавяме вдъхновението на благодатта.