Списък на параграфи

Вяра и разум

Животът в молитва и покаяние и съзнанието, че сме Божи деца, ни променят в благочестиви (набожни) християни, подобни на малки деца пред Бог. Благочестието (пиететът,смирената и възторжена почит,б.ред))е добродетелта на синовете. А за да може синът да се отпусне с доверие в бащините обятия, той трябва да бъде и да се чувства малък, безпомощен. Често съм размишлявал за този живот на духовно детство. Той не отрича мъжеството, тъй като изисква силна воля, калена зрялост, твърд, но открит характер.

Благочестиви като деца, да. Но да не бъдем невежи - всеки трябва да се старае според силите си в сериозното, научно изучаване на вярата, което е богословието. Така че да имаме набожността на децата и стабилното знание на богословите.

Стремежът да придобием това богословско знание – доброто и крепко християнско вероучение – е продиктувано на първо място от желанието по-добре да опознаем и обичаме Бог. Също така той е следствие от влечението на вярната душа да открие дълбокия смисъл на този свят – дело на Създателя. Периодично някои се опитват да възкресят предполагаемото противопоставяне между вярата и знанието, между човешкия разум и Божието откровение. Такова противопоставяне може да се появи - и то привидно – когато не се разбира действителното естество на въпроса.

Щом като светът е излязъл изпод ръцете на Бог, щом Той е създал човека по Свой образ и подобие⁴⁷ и му е дал лъч от Своята светлина, то човешкият разум – макар и да му коства тежък труд – трябва да открива навсякъде божествения смисъл, който напълно естествено притежават всички неща, а със светлината на вярата да откроява и свръхестествения им смисъл – резултат от издигането ни в благодатно състояние. Не бива да се страхуваме от науката, защото всяко изследване – ако е наистина научно – води до истината. А Христос каза: „Аз съм истината”⁴⁸.

Християнинът трябва да бъде жаден за знания. От овладяването на най-отвлечените знания до овладяването на занаятчийската сръчност – всичко може и трябва да води до Бог. Понеже няма човешко занимание, което да не е освещаващо, което да не е средство за собственото ни освещаване и възможност да участваме с Бог в освещаването на хората, които ни заобикалят. Светлината на последователите на Исус Христос не бива да гори в дъното на долината, а да свети на върха на планината, та „да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”⁴⁹.

Да работиш по такъв начин – това е молитва. Да се учиш така – това е молитва. Да изследваш така – това е молитва. Винаги е така – всичко е молитва, всичко може и трябва да ни води към Бог, да подхранва от сутрин до вечер постоянната ни връзка с Него. Всяка почтена работа може да бъде молитва. А всяка работа, която е молитва, е апостолат. И така душата крепне, водейки обикновен и интензивен живот.

Опитах се да представя и обобщя някои от чертите на тези семейни огнища, в които се отразява светлината на Христос и които заради това са – казвам ви го отново - весели домашни огнища, пръскащи светлина. В тях хармонията между родителите се предава на децата, на цялото семейство и на всички околни. Така във всяко истински християнско семейство се възпроизвежда по някакъв начин тайната на Църквата, избрана от Бог и изпратена на света да бъде водач.

За всеки християнин, какъвто и да е той – свещеник или мирянин, женен или неженен – се отнасят изцяло думите на апостола, които се четат именно в посланието на празника на Святото семейство: „избраници Божии, свети и възлюбени”¹¹. Такива сме всички ние, всеки на своето място и на своя пост в света: мъже и жени, избрани от Бог, за да даваме свидетелство за Христос и за да носим на околните - въпреки нашите грешки, с които се мъчим да се преборим - радостта да узнаят, че са Божи деца.

Много е важно разбирането на брака като призвание да не липсва нито в поученията, нито в проповедите, нито пък в схващанията на тези, за които Бог е пожелал да поемат този път, тъй като те наистина са призвани да се включат в Божия план за спасението на всички хора.

Поради това едва ли може на съпрузите да се предложи по-добър модел от този на семействата от апостолските времена: стотника Корнилий – мъж, послушен на Божията воля, в чийто дом става отварянето на Църквата към езичниците¹²; Акила и Прискила, които разпространяват християнството в Коринт и Ефес и подпомагат свети Павел в апостолската му работа¹³; Тавита, която прави добри дела и милостини в Иопия¹⁴. И още много домове на евреи и езичници, на гърци и римляни, в които пуска корени проповедта на първите ученици на Господ.

Това бяха семейства, които живееха с Христос и помагаха на другите също да познаят Христос. Малки християнски общности, които ставаха нещо като центрове за излъчване на евангелското послание. Домове, подобни на другите от онези години, но чиито обитатели бяха вдъхновени от един нов дух, който обземаше хората, с които общуваха. Такива бяха първите християни, такива трябва да бъдем и ние, днешните християни – сеячи на мир и на радост, на мира и на радостта, донесени ни от Христос.