Списък на параграфи

Рискованата безопасност на християнина

„Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия”⁴ –живеенето с Бога - в това се състои рискованата сигурност на християнина. Трябва да бъдем убедени, че Бог ни чува, че постоянно изслушва нашите нужди– така сърцето ни ще се изпълни с мир. Ала животът с Бог несъмнено е съпътстван от риск – Господ не се задоволява с половинчати работи, иска ни целите. И да сме по-близо до Него, означава да сме готови за ново обръщане, за ново преобразяване, означава по-внимателно да се вслушваме в Неговите вдъхновения, в светите намерения, които Той поражда в нашата душа, и да ги претворяваме на дело.

Безспорно след първото ни съзнателно решение да живеем в пълнота учението на Христос, ние много сме напреднали по пътя на вярното следване на Неговото слово. Обаче не е ли вярно, че ни чакат още много неща за поправяне? Не е ли вярно, че у нас има основно много горделивост? Значи несъмнено ни е нужна нова промяна, по-пълна преданост, по-дълбоко смирение, така че с намаляването на нашия егоизъм у нас да расте Христос, защото „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам”⁵.

Не можем да тъпчем на едно място. Необходимо е да вървим напред към целта, която сочи свети Павел: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене”⁶. Т.е. нашата амбиция – висока и благородна, е да се уподобим на Христос, да станем свети. Понеже няма друг път, щом човек иска да върви в съгласие с Божия живот, освен този, който Бог при кръщението е посял в нашите души. Напредването е напредък в светостта; отстъплението е отказване от развитие на християнския живот. Защото огънят на Божията любов изисква да бъде постоянно подхранван, да се разгаря всеки ден, да пуска дълбоки корени в душата. А огън може да се поддържа само ако непрекъснато хвърляме в него все нови неща. Което значи, че ако не се разгаря, той е на път да угасне.

Припомнете си думите на свети Августин: „Ако кажеш стига, ти си загубен. Стреми се винаги към по-голямото, винаги върви, винаги напредвай. Не стой на едно място, не отстъпвай, не се отклонявай”⁷.

Днес Великите пости поставят пред нас тези основни въпроси: напредвам ли във верността си към Христос? Напредвам ли в стремежа си към святост? Напредвам ли в апостолската щедрост в моя всекидневен живот, в обичайната работа сред колегите ми?

Нека всеки безгласно отговори на тези въпроси. И ще си даде сметка, че е нужно ново преобразяване, та Христос да живее в нас, та образът Му ясно да се отразява в нашето поведение.

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва”⁸. Това отново ни го казва Христос – като на ухо, доверително: носи кръста си всеки ден. ”Не само по време на гонения – пише свети Йероним – или когато се представи възможност за мъченичество, а при всяка ситуация, във всяко дело, във всяка мисъл, във всяка дума нека се отречем от онова, което сме били преди, и да изповядаме това, което сме сега, след като сме се преродили в Христос”⁹.

Тези разсъждения в действителност не са нещо повече от ехо на казаното от апостол Павел: „Вие бяхте някога в тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина – и изпитвайте, що е благоугодно Богу”¹⁰.

Обръщането е въпрос на миг; освещаването е дело за през целия живот. Божественото семе на любовта, което Бог е посял в нашите души, иска да расте, да се проявява в дела, да дава плодове, които във всеки момент да бъдат благоугодни на Господа. Затова е крайно необходимо да бъдем готови да започнем отново, пак да открием – при новите обстоятелства в нашия живот – светлината, подтика на първото обръщане. Заради това трябва да се подготвим със задълбочен изпит на съвестта, просейки помощ от Господ, та по-добре да Го опознаем и по-добре да опознаем самите себе си. Няма друг път, щом искаме ново обръщане.

Тайнствата на Божията благодат

Този, който иска да се бори, използва всички възможни средства. А тези средства не са се променили през двадесетте века християнство. Те са: молитва, умъртвление и често практикуване на тайнствата. Тъй като умъртвлението е също вид молитва – моление на сетивата – можем да опишем тези средства само с две думи: молитва и тайнства.

Бих искал да поговорим сега за тайнствата – този извор на Божия благодат, който е чудна проява на Божието милосърдие спрямо нас. Нека по-обстойно се спрем върху определението, което им дава катехизисът на свети Пий V: „определени осезаеми знаци, които пораждат благодатта и същевременно я разкриват – все едно че я представят пред очите ни”¹². Бог, нашият Господ, е безконечен, любовта Му е неизчерпаема, Неговата снизходителност и милост към нас нямат граници. И въпреки че ни дава Своята благодат по много други начини, Той установи съвсем ясно и свободно – както само Той можеше да го направи – тези седем действени знака, та хората да могат по траен, несложен и достъпен за всички способ да участват в заслугите на изкуплението.

Ако занемарим тайнствата, истинският християнски живот пропада. Обаче забелязваме, че има хора - особено в днешно време, които сякаш го забравят и дори започват да не зачитат този изкупителен поток на Христовата благодат. Болно ми е да говоря за тази язва на едно общество, което се нарича християнско. Но е необходимо, за да се утвърди в нашите души желанието с по-голяма любов и благодарност да прибягваме към тези извори на освещаването.

Някои хора без ни най-малко угризения решават да не бързат с кръщаването на новородените, като ги лишават – което е тежко посегателство срещу справедливостта и срещу любовта – от благодатта на вярата, от необятното богатство, което дава присъствието на Света Троица в душата, дошла на света опетнена от първородния грях. Те гледат да изопачат и същината на Миропомазването, в което традицията винаги единодушно е виждала укрепване на духовния живот, едно мълчаливо и плодотворно изливане на Свети Дух, та душата, утвърдена по този свръхестествен начин, да може да воюва – като Христов войн – в скритата битка срещу егоизма и сластолюбието.

Ако се загуби чувствителността към Божите неща, трудно може да се разбере тайнството на покаянието. Тайнството изповед не е човешки диалог, а беседа с Бог; то е съд на точна Божия справедливост, но преди всичко е един милосърден съд, с любящ Съдия: „Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив”¹³.

Наистина безкрайна е милостта на нашия Господ. Вижте колко внимателно се отнася към децата Си. Направи от брака свещен съюз – образ на единението на Христос със Своята Църква¹⁴, едно голямо тайнство, върху което се гради християнското семейство, което трябва да бъде - с Божията благодат – място на мир и съгласие, школа за святост. Родителите са сътрудници на Бог. Оттам се явява приятният дълг децата да почитат родителите си. Съвсем основателно четвъртата Божия заповед може да бъде наречена – писал съм го преди много години – най-сладкият завет от Десетте Божи заповеди. Ако в брака се живее свято – както Бог го иска, семейното огнище ще бъде един кът на мир, светлина и радост.

Актуалност на Петдесетница

Тази дълбока реалност, която ни открива текстът от Светото писание, не е спомен от миналото – златен век за Църквата, останал далеко в историята. Не! Въпреки окаяността и греховността на всекиго от нас, тази реалност съществува и днес в Църквата, ще съществува и во веки веков. „Аз ще помоля Отца – казва Господ на учениците Си – и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“⁸. Исус одържа обещанията Си: възкръсна, възнесе се на небето и в единство с Предвечния отец ни праща Свети Дух, Който да ни освети и да ни даде живот.

Силата и мощта на Бог озаряват лицето на земята. Свети Дух продължава да подпомага Христовата църква, та тя да бъде – винаги и във всичко – издигнато знамение всред народите, което известява на човечеството благосклонността и любовта на Бог.⁹ Колкото и да са големи нашите ограничения, ние, хората, можем да гледаме с надежда небето и да се чувстваме изпълнени с радост – Бог ни обича и ни избавя от греховете. Присъствието и действието на Свети Дух в Църквата са залог и предвестие за вечното щастие, за радостта и мира, които Бог ни предлага.

И ние – подобно на първите, които се приближиха до свети Петър на Петдесетница – сме били кръстени. Чрез кръщението нашият Бог Отец е станал господар на живота ни, присъединил ни е към Христос и ни е пратил Свети Дух. Господ, казва Светото писание, ни е спасил „чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот“¹⁰.

Познаването на нашата слабост и на нашите грешки, лошият пример от болезнената картина на малодушие и на дребнавост, проявявана от хора, наричащи себе си християни, привидният провал или преиначаванията на някои апостолски начинания, всичко това – резултат от греха и човешката ограниченост – може обаче да се превърне в изпитание за нашата вяра, да породи съблазън и съмнения: Къде са силата и властта на Бог? Това е моментът да реагираме, да проявим с по-голяма чистота и категоричност нашата надежда, следователно да се постараем нашата вярност да бъде по-твърда.