Списък на параграфи

Има 2 параграфи в «Христос е, който преминава» чия материя е Изоставяне на Бога.

Когато говори за тези събития в Евангелието, свети Матей постоянно подчертава верността на Йосиф, който изпълнява без колебание заповедите на Бог, дори понякога смисълът на тези заповеди да му изглеждаше неясен или да не виждаше връзката им с цялостния Божи план.

Отците на Църквата и църковните автори често са подчертавали твърдостта на вярата на свети Йосиф. Спирайки се на думите на Ангела, който му заповядва да избяга от Ирод и да отиде в Египет8, св. Йоан Златоуст коментира: „Като чу това, Йосиф не се удиви, нито каза: „Това не го разбирам. Ти Самият наскоро обяви, че Той ще спаси Своя народ, а сега не може да спаси дори Себе си. Трябва да бягаме, да заминем надалеч и да търпим несгодите на едно дълго пътуване; това не отговаря на обещанието Ти.” Йосиф не говори така, защото е мъж праведен. И не пита кога ще се връща, макар че Ангелът не казва нищо определено, а само: „Стой там, в Египет, докато Аз не те известя.” Обаче и при тези обстоятелства Той не възразява, а се подчинява, вярва и радостно търпи всички изпитания.”9

Вярата на Йосиф не е колеблива; неговото послушание е винаги точно и на момента. За да разберем по-добре урока, който ни дава светият патриарх, е хубаво да си дадем сметка, че неговата вяра е активна, а неговото послушание не е равнозначно на поведението на онзи, който покорно се оставя да бъде носен от събитията. Тъй като християнската вяра е точно обратното на конформизма или на пасивността и примирението.

Йосиф се остави безрезервно в ръцете на Бог, ала не се отказваше да размишлява върху ставащото. И така успя да придобие от Господ голямо познание на Божите дела, което всъщност представлява истинската мъдрост. Постепенно той научаваше, че свръхестествените замисли са свързани по божествен начин помежду си, който понякога влиза в противоречие с човешките планове.

Светият патриарх (на Изток познат с титлата „обручник“,б.ред.) не се отказва да осмисля различните обстоятелства в живота си, но и не бяга от своите отговорности. Точно обратното – той поставя в служба на вярата целия си житейски опит. Когато се връща от Египет, „като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там”10. Научил се е да действа според Божия план и като потвърждение, че Бог наистина иска това, което той е предположил, получава указание да се засели в Галилея.

Такава е вярата на свети Йосиф: пълна, спокойна, твърда, проявяваща се в действено послушание на Божията воля - едно разумно подчинение. И заедно с вярата са милосърдието и любовта. Неговата вяра се съединява с Любовта – с Божията любов, която изпълнява обещанията, дадени на Авраам, на Яков и Мойсей; слива се със съпружеската обич към Дева Мария и с бащинската обич към Исус. Вяра и любов в надеждата за великата мисия – изкуплението на хората, която Бог започваше на земята, служейки си и с него, с дърводелеца от Галилея.

Значи трябва да вярваме - без да се поддаваме на униние, без да си правим дребни човешки сметки. За да преодолеем препятствията, трябва здраво да заработим, направо да потънем в работата, така че самото усилие да ни открие нови пътища за постигане на целта. Има една панацея за справяне с трудностите: лична святост и предаване на делото в ръцете на Господ.

Да бъдем свети значи да живеем, както е определил нашият Небесен отец. Ще ми кажете, че е трудно. Да, това е твърде висок идеал. Но същевременно е съвсем близо – на една ръка разстояние. Когато човек се разболее, се случва да не се намери необходимото лекарство. При свръхестествените неща не е така. Лекарството е винаги наблизо – това е Исус Христос, присъстващ в светата Евхаристия, Който освен това ни дава Своята благодат и в другите тайнства, които е установил.

Нека повторим с думи и с дела: Господи, уповавам се на Теб, стигат ми Твоето обичайно провидение, Твоята всекидневна помощ. Няма нужда да искаме от Бог големи чудеса. Вместо това нека Го молим да увеличи нашата вяра, да просветли нашия разум, да укрепи нашата воля. Исус е винаги до нас и е винаги неизменен.

В началото на проповедта си ви предупредих да се пазите от лъжливо богоуподобяване (обожение,б.ред.). Не се смущавайте да се видите такива, каквито сте – от пръст. Не се притеснявайте. Защото вие и аз сме деца на Бог – това е доброто богоуподобяване. Избрани сме по Божи призив още от вечността: Бог „ни избра чрез Него (Христос – б. пр.), преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него“32. Ние, които сме основно Божи, които въпреки нашата лична нищожност сме инструменти в Неговите ръце, ще бъдем полезни, ако не забравяме за своите слабости. Изкушенията определят размера на личната ни слабост.

Ако почувствате, че отпадате, ако си дадете сметка – може би по особено болезнен начин – за своята малкост, значи е време да се оставите покорно в ръцете на Бог. Разказват, че веднъж пред Александър Велики се изправил просяк и го помолил за милостиня. Императорът спрял и наредил да го направят владетел на пет града. Беднякът се смутил и изумен възкликнал: Ама аз не искам толкова много! А Александър отвърнал: Ти помоли съобразно с твоето положение; аз ти давам съобразно с това, което съм аз!

Дори в моментите, когато с огорчение установяваме своята ограниченост, можем и трябва да обърнем поглед към Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, тъй като знаем, че участваме в Божия живот. Няма причина, която да ни накара да гледаме назад33. Господ е винаги до нас. Трябва да бъдем верни, предани, да изпълняваме нашите задължения, като откриваме в Христос любовта и стимула, които да ни помагат да разбираме чуждите заблуди и да поправяме собствените си грешки. По този начин всичката тази отпадналост – твоята, моята, тази на всички хора – ще се превърне в основа на Христовото царство.

Нека признаем своите недъзи, но и Божията сила. Оптимизмът, радостта, твърдата увереност, че Господ иска да си служи с нас, трябва да са в основата на християнския живот. Ако се чувстваме като част от тази свята Църква, ако приемаме за своя опора твърдата скала на Петър и действието на Свети Дух, тогава ще се впуснем да изпълняваме дребното си неизменно задължение – всеки ден да хвърляме по няколко семена. И урожаят ще препълни хамбарите.

Бележки
8

Срв. Мат. 2:13.

9

? Свети Йоан Златоуст, In Matthaeum homiliae (Проповеди върху Евангелието от Матей), 8, 3, (PG 57, 85).

10

Мат. 2:22.

Препратки към Светото писание
Бележки
32

Еф. 1:4.

33

Срв. Лк. 9:62.

Препратки към Светото писание