Списък на параграфи

Защо не отдадеш живота си в служба на Бога веднъж завинаги, но още сега?

Ако ясно виждаш своя път, следвай го! — Защо най-сетне не превъзмогнеш страха, който те възпира?

„Идете, проповядвайте Евангелието на всички твари… Аз съм с вас…“ — Това го е казал Исус… и го е казал точно на теб.

Патриотичният плам, който е нещо хубаво, кара много хора да посветят живота си на „служение“ и на „борба“. — Не забравяй, че Христос също има своите „воини“ и избрани хора на Своя „служба“.

„Et regni ejus non erit finis“ —„Царството Му не ще има край!“

Не те ли изпълва с радост мисълта да работиш за едно такова царство?

„Nesciebatis quia in his quae Patris meisunt oportet me esse?“ — „Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Моя Отец?“

Това е отговорил Исус, докато е бил още юноша, на една свята майка като Неговата, която след тридневно търсене помислила, че Го е изгубила безвъзвратно. — Отговор, който се допълва от думите, които ни предава св. ев. Матей: „Който обича баща си и майка си повече от Мен, не е достоен за Мен“.

Прекалено наивно е да преценяваш значимостта на апостолските начинания, съдейки по външните проявления. — Според този критерий ти би трябвало да предпочетеш един тон въглища пред една шепа диаманти.

Сега, когато ти вече се отдаде на Бога, изпроси от Него нов живот, т.е. „печат“, който ще утвърди и гарантира достоверността на твоята мисия като човек Божи.

Всичко това — твоят идеал, твоето призвание — е едно… безумие. И другите — твоите приятели, твоите братя — безумци. Не си ли чувал този глас понякога вътре в себе си? Отговори решително, че благодариш на Бога за честта да принадлежиш към „дома на безумните“!

Пишеш ми следното: „Толкова голямо е желанието ни нашето начинание час по-скоро да потръгне и да се разрасне, че има голяма опасност да станем прекалено нетърпеливи. Ах, кога ли ще го видим, „живо“ и набиращо мощ, да обхваща света?“.

А по-нататък добавяш: „Желанието ни няма да бъде безполезно, ако го употребим в това да не даваме мира на Господа. Тогава ще сме използвали времето си по най-добрия начин“.

Прекрасно те разбирам: обречен си на принудително бездействие, затова мисълта за безброй несвършени неща те измъчва… — Имаш сърце, в което може да се вмести вселената, а си принуден да се приспособиш… приемайки някаква си незначителна канцеларска служба.

А за кога оставяш: „Да бъде волята Ти!“?

Не се съмнявай, че призванието е най-голямата благодат, която Господ можеше да ти даде. — Благодари Му за това!