Списък на параграфи

Не е трудно да се постигне на този свят относителното и мизерно щастие на егоиста, който се затваря в кула от слонова кост, в собствената си черупка. — Но щастието на егоиста не е трайно.

Нима искаш заради тази карикатура на рая да изгубиш Щастието на Славата, което не ще има край?

Защо се навеждаш да пиеш от нечистите локви на светските утехи, когато можеш да утолиш твоята жажда с водите, които дават Живот вечен?

Страх те е от умъртвяването на плътските страсти ли? От това умъртвяване, чрез което получаваш Вечния живот? — А не ти ли е странно, че хората се подлагат на мъчителни хирургически операции, само и само за да удължат този жалък земен живот?

Искаш ли да ти кажа какво мисля за твоя духовен път? — Добре, изслушай ме: Ако откликнеш на призванието на Христос, ще работиш за Негова прослава по-всеотдайно от мнозина: ако постоянстваш в молитвата, ще намериш сили да отговориш на Неговия зов. Тогава, желаейки да се жертваш за Бога, ще искаш за себе си най-тежката работа.

Така ще бъдеш щастлив — щастлив тук, на земята, и безкрайно щастлив там, във Вечния живот.

Тези, които се занимават с човешките дела, свързват времето с парите. А ние, които сe грижим за доброто на душите, свързваме времето с Божията слава.

Ако употребяваме сила, за да осуетим нечий опит да се самоубие и така да спасим живота му, няма ли тогава да приложим същата принуда — свята принуда — за да спасим Живота (с главна буква) на мнозина, които са синаумили да погубят душите си по най-безумния начин?

„Но сега настана вашият час и властта на мрака.“ Значи грешникът има своя час? Така е… но Бог има Своята вечност!

Небето! „Око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“

Тези откровения на св. ап. Павел не те ли окуражават в борбата?

Това е ключът, чрез който можем да влезем в Царството Небесно: „Qui facit voluntatem Patris mei qui in coelis est, ipse intrabit inregnum coelorum.“ — „Онзи, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен… “, той ще влезе!

Добро нещо е да отдаваме слава на Бога, без да си вземаме предплати (женa, деца,почести…), от онази слава, на която ще се наслаждаваме в пълнотата на общението ни с Него във вечния живот…

Освен това Той е щедър и въздава сто за едно. Това е вярно също и по отношение на децата. — Мнозина се отказват да имат деца за Негова слава и в замяна получават хиляди деца по дух — каквито сме ние за нашия Небесен Отец.

Липсва ти „вътрешен трепет“. — Тази е причината, поради която увличаш след себе си толкова малко хора. — Изглежда, че не си твърдо убеден в това, което печелиш, когато оставяш земните неща заради Христос.

Сам сравни: „Сто за едно, плюс вечен живот!“ — Нима ти се струва малка тази „сделка“?

Понеже си бил „…in pauca fidelis“ — „…верен в малкото, влез в радостта на Господаря си“. — Това са думи на Христос. — „Верен в малкото!…“ — Нима ще пренебрегнеш дребните на пръв поглед неща, след като е обещана слава в небето на всички, които държат на тях?