Списък на параграфи

Тази превзетост и тази самонадеяност не ти подхождат — личи си, че са изкуствени. — Опитай се поне да не си служиш с тях нито пред Бога, нито пред твоя духовен наставник, нито пред твоите събратя — така между теб и тях ще има една преграда по-малко.

Твоят характер не е достатъчно силен: що за мания е това, да се бъркаш във всяко нещо? — Искаш да бъдеш сол за всяко ястие… Но — не се обиждай, ако ти кажа това съвсем откровено — на теб ти липсва умението да бъдеш сол: ти не си способен да се стопиш и да минеш незабелязан като тази подправка.

Липсва ти дух на жертвоготовност. За сметка на това пък в теб изобилства дух на любопитство и желание да изпъкнеш.

Самодоволният ти вид те прави неприятен и антипатичен. Така се излагаш на присмех, но което е най-лошото — обезсмисляш апостолския си труд.

Не забравяй, че и „посредствените“ могат да грешат поради прекомерната си начетеност!

Липсата на опит те подтиква да бъдеш самонадеян и суетен и те кара да си придаваш важности.

Поправи се навреме, ако обичаш! Въпреки твоето твърдоглавие един ден можеш да получиш отговорна длъжност (има не малко примери затова). И ако не признаеш, че ти липсват качества, ти няма да се вслушваш в гласа на тези, които имат от Бога способността да наставляват. — А ако това стане, направо ме е страх да помисля какви беди може да навлече едно „управление“ като твоето.

Твоето братолюбие е… придирчиво. — Отдалеч — привличаш: притежаваш духовно излъчване. — Отблизо — отблъскваш, защото ти липсва топлота. — Колко жалко е това!

Точно ти ли се гордееш? За какво?

Горделив ли си? — Но защо?… Само след няколко години или след няколко дни ти ще се превърнеш в един куп отвратителна гнилота: червеи, зловоние, нечисти парцали от погребалния саван… и никой на земята не ще си спомня вече за теб.

Колкото и да си учен, известен, красноречив и влиятелен, ако не си смирен, нищо не струваш. — Отсечи, изтръгни това „аз“, което притежаваш във висша степен! — Бог ще ти помогне; и чак тогава ще можеш да работиш за Христос в последните редици на Неговата армия от апостоли.

Ти, който си толкова празен и самонадеян, приканвам те да помислиш върху писаното от пророк Исаия, който казва, че си като „капка вода или роса, която пада на земята и едва се забелязва“!

Откажи се от тази самонадеяност, която отблъсква душите, търсещи контакт с теб.

— Вместо това се научи да изслушваш другите и да говориш непринудено. Само така апостолското ти дело ще расте и ще принася плод.