Списък на параграфи

Бурята на гонението е полезна. — Какво се губи?… Не се губи онова, което вече е загубено. — Ако не се изтръгне едно дърво — няма буря или ураган, които да изтръгнат из корен дървото на Църквата — от него падат само сухите клони… И добре е, че падат.

Съгласен съм, че онзи човек е постъпил лошо с теб. А ти нима не си се отнасял още по-лошо с Бога?

Исусе, откъдето Ти си минал, никое сърце не е останало безразлично. — Или Те обикват, или Те намразват.

Чудно ли е тогава, че когато един човек-апостол те следва и изпълнява своя дълг, предизвиква около себе си подобни чувства на враждебност или на обич? Та нали той е друг Христос?

Хайде пак…: какво били казали, какво били написали…; за или против теб…; с добра или с не толкова добра воля…; намеци и клевети, възторжени възхвали…; празни приказки, от една страна, и правилни неща — от друга…

— Ах, колко си глупав! Ако си устремен право към целта с ум и сърце, разпалени от Божията обич, какво значение има за теб бученето на вятъра или пеенето на щурците, мученето, ръмженето и цвиленето около теб?… Всичко това е неизбежно: не можеш да затвориш хорските уста.

Развързаха се езиците и ти понесе оскърбления, които те нараниха по-дълбоко, понеже не ги очакваше.

Твоята реакция като духовен човек трябва да бъде: да простиш — и дори да искаш прошка — и да се възползваш от случая, за да се откъснеш от създанията.

Когато дойде страданието, презрението… Кръстът, ти трябва да помислиш: какво е всичко това в сравнение с онова, което заслужавам?

Ако те е постигнало голямо изпитание или изживяваш вътрешна борба, кажи много бавно, като вникваш в смисъла на всяка дума, следната силна, мъжествена молитва:

„Да бъде, да се изпълни, да бъде винаги възхвалявана справедливата и блага Божия воля във всички неща. Амин! Амин!“.

Уверявам те, че ще придобиеш мир.

Ти страдаш в този земен живот, който е само един кратък сън. — Радвай се, защото Бог, твоят Отец, те обича много и ако ти не поставяш препятствия, след този лош сън Той ще ти дари едно щастливо събуждане.

Мъчно ти е, че се показаха неблагодарни за твоята услуга. — Отговори ми на тези два въпроса: Ти благодарен ли си на Христос?… Нима правиш услуги, за да получаваш признателност от хората?

Не знам от какво толкова се плашиш: враговете на Христос винаги са били недостатъчно разсъдливи. След възкресението на Лазар те трябвало да

се примирят и да признаят, че Христос наистина е Божи Син. — Но уви. Те казали: „Да убием Дарителя на живота!“.

Днес се повтаря същото.

В миговете на борба и противоречия, когато някои уж добри хора издигат препятствия по твоя път, ти пък издигни твоето апостолско сърце и се вслушай в това, което Христос говори за синаповото зърно и за кваса, и Му кажи: „Еdissere nobis parabola!“ — „Обясни ни тази притча!“.

И ти ще усетиш радостта при вида на бъдещата победа: небесните птици, подслонени под твоето апостолско покровителство дори още днес, и квасът, направил така, че цялото тесто да втаса.

Ако посрещнеш страданието с чувство на страх, ще изгубиш радостта и вътрешния мир и вероятно не ще извлечеш никаква духовна полза от това изпитание.