Списък на параграфи

Ако те са били свидетели на твоите слабости и низости, какво значение има, че ще бъдат свидетели и на твоето покаяние?

Не забравяй, че първо трябва да вършиш, а след това да поучаваш. — В Свещеното Писание се казва, че Христос: „Coepit facere et docere“ — „Започна да върши и да поучава“.

— Преди всичко — добрият пример! За да може всички ние да се поучим.

Ако не си лош, a изглеждаш такъв, значи си глупав. — А такава глупост, причиняваща възмущение, е по-лоша от всяко зло.

Когато виждаме хора, които в професията си не се ползват с твърде добро име, които при публични религиозни събирания се стараят да се изтъкнат особено много, сигурен съм, че ви се иска да кажете на ухото им: „Моля ви, имайте добрината да бъдете по-малко католици!“.

Ако заемаш отговорен пост, ти несъмнено имаш както права, така и задължения, произтичащи от твоята длъжност.

— Да предположим, че един ден ти започнеш да занемаряваш своите служебни задължения, под предлог че трябва да вършиш някакви други, наглед Богоугодни дела. В онзи момент ти ще си изменил на твоето апостолско призвание, защото ще си изгубил професионалния си престиж, който за теб е една своеобразна „въдица за лов на хора“.

Каза ми: „Какво голямо влияние оказва средата!“. — И трябваше да ти отговоря следното: — „Несъмнено е така. И именно затова подготовката ви трябва да е толкова добра, че където и да отидете, да давате „своя строго специфичен тон“ на обществото, в което живеете! — И тогава, ако си проникнат от този дух, сигурен съм, че ще ми кажеш с изненада като първите ученици пред вида на чудесата, които извършвали в името на Исус: „Колко силно влияем на нашата среда!“.

Питаш ме: „Когато моят начин на живот се сблъска с начина, по който живеят хората в една полуезическа или езическа среда, моята естественост няма ли да се окаже неестествена?“.

— И ти отговарям: „Разбира се, твоят живот ще се сблъска с живота на другите. Но именно в този контраст — признак на силна вяра — се състои естествеността, която изисквам от теб“.

Господи, направи ни безумни с това заразително безумие, което да привлече мнозина в Твоя апостолат.

„Nonne cor nostrum ardens erat in nobis, dum loqueretur in via?“ — „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя?“

И твоите другари по професия би трябвало да възкликнат като учениците от Емаус по същия начин, когато животът ги срещне с теб.

Старай се да живееш по такъв начин, че да умееш доброволно да се отказваш от удобствата и благосъстоянието, които не подобават на един Божи човек.

Имай предвид, че ти си зърното, за което се говори в Евангелието. — Ако не влезеш в земята и не умреш, няма да дадеш плод.

Чух един човек да казва на висок глас, и то с основание: „Дошло ми е до гуша от честни хора!“. Дано, след като те опознае, някой не възкликне същото и по твой адрес.