Списък на параграфи

„Няма да служа!“ — тези думи на Сатана се оказаха извънредно плодотворни.

— Не усещаш ли в себе си великодушния подтик да казваш всеки ден с желание за молитва и труд: „Ще служа! Ще Ти служа! Ще бъда верен!“ — което да надделява с плодовитостта си онзи бунтарски вик?

Добре! И какво? Не разбирам как може да бягаш от този труд в полза на душите. Единствено мога да си го обясня със скритата ти горделивост и претенция за съвършенство, защото не можеш да приемеш, че Божият огън, който те привлече, освен светлината и топлината, които толкова те въодушевяват, понякога отделя и пушек заради дефектите на инструментите.

Ти си нечиста и паднала прах. И въпреки че силата на Светия Дух те издига над всички земни неща и те прави да блестиш като злато, отразявайки върху твоята немощ царствените лъчи на Христос — Слънцето на Правдата, ти не забравяй своето състояние.

Един миг на горделивост би те сгромолясал отново на земята и ти би престанал да бъдеш светлина, превръщайки се отново в кал.

Точно ти ли се гордееш? За какво?

Горделив ли си? — Но защо?… Само след няколко години или след няколко дни ти ще се превърнеш в един куп отвратителна гнилота: червеи, зловоние, нечисти парцали от погребалния саван… и никой на земята не ще си спомня вече за теб.

Хубав урок получи за своята горделивост. — Тъкмо когато реши, че можеш всичко сам, без чужда помощ, Бог за миг те изостави и ти веднага се провали.

— Бъди смирен и винаги ще имаш Неговата всесилна подкрепа!

Почтени християнино — а ти твърдиш че си такъв, — виждам те, че целуваш иконите, шептиш молитви, негодуваш против онези, които нападат Божията Църква… и дори приемаш Светите Тайнства.

Но не виждам да се лишаваш поне от нещичко в името на Бога, нито да избягваш чисто светските разговори (бих могъл да ги нарека и подруг начин), нито да си щедър с подчинените…нито спрямо Христовата Църква. Не те виждам да понасяш слабостите на твоя ближен, нито да смиряваш горделивостта си за общото благо, нито да се освобождаваш от коравата черупка на егоизма, нито… още толкова много неща!

— Виждам те… — Не те виждам… — И ти продължаваш да твърдиш, че си почтен християнин? Каква жалка представа имаш за Христос!

„Deo omnis gloria“ — „Цялата прослава да бъде само за Бога!“ Това е решително признание на собственото ни нищожество. Исус е всичко, а ние без Него не струваме нищо. Нашето пустославие би било само „пуста слава“; би било един вид светотатствена кражба. Това „аз“ не трябва да се появява никъде.

„Без Мен не можете да направите нищо“ — така казва нашият Господ. — Казал го е на теб и на мен, за да не си приписваме успехи, които са единствено Негови. — „Sine me, nihil…“.

Как се осмеляваш да използваш тази искра от Божествената премъдрост — т.е. твоя човешки разум — за нещо друго, освен да въздаваш слава на твоя Господ?

Ако целта на нашия живот не беше Божията прослава, той щеше да бъде достоен за презрение и омраза.