Списък на параграфи

Преди всичко — достойно поведение. — Остави настрана тези глезотии, прилягащи по-скоро на кокетка или на похабено дете! — Нека целият ти облик бъде израз на мира и хармонията, царящи в твоя дух.

Спокойствие! — Владей себе си, защото с гнева си обиждаш Бога, смущаваш ближния, изпълваш се с отрова… И защо наистина да се гневиш, когато в края на краищата ще ти мине?

Кажи същото, което каза, но го кажи кротко, без гняв. Така ще си много по-убедителен, но което е най-важното — не ще оскърбиш Бога.

Ако си възмутен от нечия постъпка, не бързай да укориш, а изчакай до следващия ден, дори по-задълго. И тогава, когато вече си се успокоил и намеренията ти са се пречистили, непременно поправи другия! — Много повече ще постигнеш с една добра дума, отколкото в тричасови пререкания. — Сдържай гнева си!

Не спорете! — В спора не се ражда светлината на истината, защото разгорещените страсти я гасят.

Защо е това бързане? — Не ми казвай, че това е дейност. Не, по-скоро това е самопобъркване!

Харесва ми тази твоя загриженост за ближните, защото това безспорно доказва взаимната ви обич. Гледай обаче тази загриженост да не се изроди в безпокойство.

Изпълнен си с тревога. — Чуй! Каквото и да се случи в духовния ти живот или в света около теб, никога не забравяй, че обстоятелствата и хората имат много относително значение. — Успокой се и остави да мине време; едва след това ще можеш да погледнеш на хората и събитията с необходимата безпристрастност и ще получиш перспективата, от която да поставиш всяко нещо на мястото му.

Ако постъпваш така, ще бъдеш много по-справедлив и ще си спестиш много притеснения.

Ето едно разсъждение, което води към мир и което Светият Дух внушава на онези, които обичат Божията воля: „Dominus regit me, et nihil mihi deerit.“ — „Господ е Пастир мой,

от нищо не ще се нуждая“.

Какво може да смути една душа, която повтаря искрено тези думи?