Списък на параграфи
Защо трябва да се оглеждаш наоколо, щом носиш вътре в себе си „твоя си свят“?
Безмълвието е пазачът на вътрешния духовен живот.
Блуждаенето на ума се е превърнало в необходимост за теб — или отваряш широко очи, за да влязат безпрепятствено образите на създанията, или ги притваряш — поради късогледството си!
Затвори изцяло очи! Заживей духовен живот — тогава ще видиш неподозирани цветове и пространства на един приказен, нов, по-добър свят. Ще заобщуваш с Бога, ще познаеш своята немощ; а заживееш ли близо до Бога, ще станеш подобен на Него и ще заобичаш всички хора — така както може да обича само истинският брат.
Покритите със сняг растения не се виждаха. — А стопанинът, собственик на нивата, радостно възкликна: „Те сега растат отвътре“.
— Веднага си помислих за теб и за това, че в момента се намираш в принудително бездействие.
— Кажи ми, растеш ли и ти „отвътре“?
Старай се да отделяш всеки ден няколко минути за онова благословено усамотяване, което е толкова необходимо за доброто състояние на твоя духовен живот.
Намери начин да се усамотиш! —Потърси Бог в себе си и се вслушай в Него!
Скучно ли ти е? Това е така, защото твоите чувства са будни, а душата ти е заспала.
Блуждаене! — Позволяваш на твоя ум и на твоите сетива да утоляват жаждата си във всяка локва. — Затова живееш с разпиляно съзнание, задрямала воля и разпалена похот.
— Започни отново да следваш една житейска програма, която би ти помогнала да живееш по християнски, защото не го ли направиш, никога няма да постигнеш нещо полезно!
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/camino/46707/ (08.05.2024)