Списък на параграфи

Отхвърли тези празни мисли — в най-добрия случай само крадат от времето ти.

Вяра, радост, оптимизъм. Но не и глупостта да си затваряш очите пред действителността.

Виждам, че си разочарован и паднал духом. — Току-що хората са ти дали един хубав урок — докато са си мислели, че няма да ти потрябват, са преливали от щедри предложения, но когато отдалеч са усетили, че „има опасност“ да помогнат, било и с няколко мизерни гроша, уж така нежното досега приятелство отведнъж се е превърнало в безразличие.

— Имай доверие само в Бога и в онези, с които си свързан заради Него.

В апостолските начинания е добре — дори е задължително — да направиш разчет на материалните средства, с които разполагаш: (2+2=4), но никога не забравяй, че за щастие, има иЕдно Друго „Събираемо“, на Което трябва да разчиташ: Бог + 2 + 2…

Не изоставяй работата поради липса на инструменти! Човек започва, както може. — Впоследствие самата функция създава органа. Някои хора в началото изглежда, че не струват, а после изненадващо проявяват качества. А пък с останалите — с тях трябва да се извърши една „хирургическа операция“ — колкото и болезнена да е тя, — а после да се продължи напред по пътя. Самите светци са били много добри „хирурзи“ в това отношение.

Хайде пак…: какво били казали, какво били написали…; за или против теб…; с добра или с не толкова добра воля…; намеци и клевети, възторжени възхвали…; празни приказки, от една страна, и правилни неща — от друга…

— Ах, колко си глупав! Ако си устремен право към целта с ум и сърце, разпалени от Божията обич, какво значение има за теб бученето на вятъра или пеенето на щурците, мученето, ръмженето и цвиленето около теб?… Всичко това е неизбежно: не можеш да затвориш хорските уста.

Физическа отпадналост. — Чувстваш се грохнал. — Почини си! Прекрати тази външна дейност! — Посъветвай се с лекар! Подчини се и не се тревожи!

Скоро ще можеш да се върнеш към предишния си начин на живот, а ако си верен, апостолските ти начинания ще станат още по-резултатни.

Как ме накара да се разсмея и същевременно да се замисля, когато сподели с мен тази очевидна истина: „Аз винаги забивам гвоздеите откъм върха!“.