Списък на параграфи

Бракът е отреден, така да се каже, за редовната войска, а не за генералния щаб на Христос. — Храната е потребност за всеки индивид, но размножаването е изискване само към вида като цяло, следователно определени личности могат и да не го изпълнят.

Искате деца ли?… Уверявам ви, че ако пожертвате егоизма на плътта, ще имате много деца и ще оставите светла диря след себе си.

Нека огънят на твоята Обич — Христос — да не бъде краткотраен: някакъв въображаем огън, който не запалва нещата, до които се докосва, и който не излъчва топлина.

Защо са ти толкова свидни някои кътчета от твоето сърце? — Докато не се отдадеш изцяло на Бога, твоите апостолски начинания ще бъдат безполезни.

— Не забравяй, че си само едно скромно оръдие в Божиите ръце!

Не чувстваш ли понякога желание да викнеш с пълна сила на шумната младеж около теб: „Безумци! Оставете суетния си начин на живот, който ви води до духовна нищета, а понякога и до пълен морален упадък! Оставете го и елате при Бога, Който е Самата Обич!“.

Липсва ти „вътрешен трепет“. — Тази е причината, поради която увличаш след себе си толкова малко хора. — Изглежда, че не си твърдо убеден в това, което печелиш, когато оставяш земните неща заради Христос.

Сам сравни: „Сто за едно, плюс вечен живот!“ — Нима ти се струва малка тази „сделка“?

„Duc in altum!“ — „Отплувай към дълбокото!“ — Надвий песимизма, който те прави нерешителен! „Et laxate retia vestra in capturam“ — хвърли и ти мрежата си, риболовецо! Не виждаш ли, че и ти можеш да кажеш като св. ап. Петър: „In nomine tuo, laxabo rete.“ — „По Твоята дума, ще хвърля мрежата.“ — Исусе, в Твое име ще търся души?

Да създаваш последователи. — Това е сигурният знак за наличие на истинско усърдие.

Да сееш! — Излезе сеячът… Сей с широк размах, апостолска душо! — И ако семената паднат в някоя недостойна бразда, то вятърът на благодатта ще ги отнесе на друго място… Сей и бъди уверен, че посятото ще пусне корен и ще даде своя плод.

Обичта към ближния ни задължава да сеем, но доброто зърно се сее чрез добрия пример.

Посредствена е твоята обич, щом не жадуваш да спасиш всички души. — Оскъдна е твоята обич, щом не гориш от жажда да „заразиш“ и други апостоли с твоята „лудост“.

Ти осъзнаваш, че пътят ти е неясен. — Въпреки това продължаваш да вървиш в тъмнина, защото не следваш отблизо Христос. — Какво чакаш, за да вземеш единствено правилното решение?

Основания ли?… Какви основания можеше да даде бедният св. Игнатий Лойола на мъдрия св. Франциск Ксаверий?