Списък на параграфи
Жената е по-твърда от мъжа и по-вярна в момент на страдания. — МарияМагдалина, Мария Клеопова, Саломия!
Какво невероятно дело в полза на душите би могло да се извърши с няколко такива смели жени, здраво свързани със скърбящата св. Дева Мария!
Да започнат могат всички. Да постоянстват — само светците. Нека твоето постоянство да не бъде сляпо последствие от първия импулс — плод на инерцията, а да бъде обусловено от вярата и от разума.
Кажи на Исус: „Еcce ego quia vocasti me!“ — „Ето ме, защото Ти ме призова!“.
Отби се от пътя, а сега от срам не искаш да се върнеш отново на него. — Пологично е да срамуваш от това, че не се поправяш.
Споделяш следното: „Истина е, че няма нужда човек да бъде герой, за да намира време за уединение — толкова, колкото изисква положението, без екстравагантности или превзетост… и да постоянства“. — И добавяш: „Докато спазвам указанията, които ми дадохте, интригите и приказките на околните няма да ме безпокоят. По-скоро бих се тревожил, ако се страхувах от такива дреболии“. — Отлично казано!
В теб току-що се зароди един високоблагороден идеал. — Пази го и го подхранвай; но внимавай, защото обилни са цветовете по дърветата напролет, но малко от тях принасят плод!
Обезкуражаването е враг на твоето постоянство. — Ако не се бориш против него, най-напред ще стигнеш до песимизма, а след това до унинието. — Бъди оптимист!
И сега какво? След като повтаряше толкова: „Кръст, Господи, кръст!“ — ясно е, че ти си искал кръст по свой вкус.
Постоянство, което не може да бъде разколебано от нищо. — Ето от какво се нуждаеш. Моли Бог да ти даде постоянство; направи и ти каквото можеш, за да се сдобиеш с него! Защото то е велико средство, за да не се отклоняваш от плодотворния път, по който си тръгнал.
Казваш, че не успяваш да се извисиш духовно. — Това не ме учудва, като се има предвид колко болезнено бе предишното ти падане.
Ако постоянстваш, ще успееш. — Спомни си думите на един духовен писател: „Бедната ти душа е птица с все още полепнала по крилете кал“.
Имаш нужда от слънцето на Божията благодат, както и от постоянни, макар и малки лични усилия, за да бъдат премахнати тези наклонности, тези греховни мечтания, това отчаяние, с други думи: цялата кал, полепнала по твоите криле.
Едва тогава вече ще бъдеш свободен. — Ако постоянстваш, ще се извисиш!
Благодари на Бога за това, че ти помогна, и се радвай на своята победа. — Каква дълбока радост изпитва душата ти от това, че е откликнала на Бога!
Хладнокръвно привеждаш довод след довод… Колко много причини, за да се откажеш от започнатото дело! — И някои от тях изглеждат напълно основателни.
Без съмнение, виждам, че имаш основания. — Но не си прав!
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/camino/46681/ (08.05.2024)