Списък на параграфи

Необходимо е да осъзнаем, че Бог е винаги до нас. Ние живеем с убеждението, че Господ е някъде горе, много далеч, където блестят звездите, а не мислим, че същевременно Той е близо до нас.

Той, като любящ Баща, е до нас и ни обича повече, отколкото всички майки на света са способни да обичат своите деца. Близо е, за да помага, да вдъхновява, да благославя и да прощава.

Колко пъти ние сме успокоявали родителите си, разгневени заради нашите лудории, с думите: „Няма да правя повече така!“. — Може би същия ден сме сгрешили отново… — И баща ни, със суров вид и с престорена твърдост в гласа, ни е смъмрял… Но в същия момент неговото сърце е омеквало и понеже познава нашата слабост, си е казвал наум: „Бедното ми дете, колко усилия прави, за да се държи добре“.

Нека се оставим да бъдем изцяло завладени от тази мисъл, че наистина наш баща e Бог; този Бог, Който живее на небесата и същевременно е толкова близо до нас.

Виж само колко милостив е Бог, когато раздава правосъдие! — В човешките присъди този, който признае вината си, бива наказван. В Божия съд — му се прощава.

Благословено да бъде Святото Тайнство Покаяние!

Ти страдаш, когато другите се държат студено с теб. А запитвал ли си се колко болезнена за Бога е твоята студенина и липса на обич към Него?

Щом ти самият си толкова слаб, защо се учудваш, когато забележиш слабост у другите?

Стреми се да прощаваш винаги и незабавно на всекиго, който те е обидил. Защото колкото и голяма да е вредата или обидата, която са ти нанесли, Бог на теб е простил много повече.

Съгласен съм, че онзи човек е постъпил лошо с теб. А ти нима не си се отнасял още по-лошо с Бога?

Развързаха се езиците и ти понесе оскърбления, които те нараниха по-дълбоко, понеже не ги очакваше.

Твоята реакция като духовен човек трябва да бъде: да простиш — и дори да искаш прошка — и да се възползваш от случая, за да се откъснеш от създанията.

Огорчението от това, че не си достатъчно щедър, паденията, отстъпленията — дори само привидни — често създават у теб усещането, че си разрушил нещо изключително ценно — в случая: че си накърнил своята святост.

Не се тревожи! Просто приложи в духовния си живот същия хитроумен начин, по който постъпват децата в подобни случаи.

Когато поради непохватност децата счупят някой много скъп за баща им предмет, те плачат и страдат много, но накрая търсят утешение не другаде, а отново при него… И той тутакси забравя за загубата, колкото и голяма да е тя, и изпълнен с умиление, не само прощава, но ги успокоява и окуражава. — Поучи се!