Списък на параграфи

Казваш, че си претърпял неуспех! — Не, за нас няма неуспехи. — Нали възложи цялото си упование на Бога и направи всичко, което беше по силите ти?!

Бъди убеден, че в конкретния случай провалът за теб е един своеобразен успех. — Затова благодари на Бога и започни отново!

А средствата? — Те са същите, които са използвали св. ап. Петър, св. ап. Павел, св. Доминик и св. Франциск от Асизи, св. Игнатий и св. Франциск Ксаверий: Разпятието и Евангелието.

— Недостатъчни ли ти се струват?

В апостолските начинания е добре — дори е задължително — да направиш разчет на материалните средства, с които разполагаш: (2+2=4), но никога не забравяй, че за щастие, има иЕдно Друго „Събираемо“, на Което трябва да разчиташ: Бог + 2 + 2…

Служи вярно и неотклонно на Бога, бъди Му верен… и не се безпокой за нищо друго. Защото истина на истините е, че ако търсиш Божието царство и неговата правда, в добавка ще получиш от Бога всичко останало — т.е. материалното, средствата.

Съзнанието за личното ти нищожество те отчайва. — Наистина, може да се каже, че от гледната точка на твоето финансово и икономическо състояние си една кръгла нула; че си още една кръгла нула заради социалния си престиж…; за липсата на добродетели — още една нула; и още една, ако към всичко това прибавим и отсъствието на таланти…

Но отляво на всички тези нули стои Христос. И какво огромно число се получава тогава!

Казваш, че си едно нищо в сравнение с другите, които постигат големи резултати в организационно отношение, в печата и в разпространението му. — Освен това те имат всички необходими средства, а ти нямаш… — Добре, но спомни си за св. Игнатий Лойола — най-неукия от учените в Алкала, най-бедния студент в Париж, непрестанно хулен и преследван…

Това е пътят: обичай, вярвай, страдай! Твоята Обич, твоята Вяра и твоят Кръст са сигурните средства, за да осъществиш и увековечиш апостолския устрем на твоето сърце.

Признаваш, че си слаб. Несъмнено това е така. — Независимо от всичко обаче — даже точно поради тази причина — Бог те потърси именно защото си такъв.

— Той винаги си служи с незначителни наглед оръдия — за да проличи ясно, че „делото“ е Негово и само Негово.

— А от теб единствено иска покорство.

Ако се отдадеш изцяло на Бога, нищо няма да е в състояние да разколебае твоя оптимизъм.

Защо са ти толкова свидни някои кътчета от твоето сърце? — Докато не се отдадеш изцяло на Бога, твоите апостолски начинания ще бъдат безполезни.

— Не забравяй, че си само едно скромно оръдие в Божиите ръце!

След като извървя толкова път, наистина ли имаш нужда от одобрението, грижата и утехата на силните на деня, за да продължаваш да вършиш това, което Бог иска от теб?

— Обикновено силните на деня са променливи, а от теб се изисква постоянство. Ако ти помагат, благодари им; ако те презират, продължи невъзмутимо своето дело.

„Предпазливите хора“ винаги са смятали за безумие това, което в действителност е било Божие дело. Не им обръщай внимание!

— Смело напред!

Виждаш ли — от една нишка, оплетена с много други, се получава онова дебело въже, което може да вдига огромни тежести.

— Ако ти и твоите събратя се обедините, водени от желанието да изпълните волята Божия, ще преодолявате всякакъв вид препятствия.