Списък на параграфи

Сърцето ти изнемогва и ти търсиш някаква опора на тази земя. — Добре, но внимавай да не би тази опора да се превърне в товар, който да те събори, или във верига, която да те направи роб.

Кажи ми откровено: това приятелство ли е или окови?

Как ясно е очертан пътят!… Колко очевидни са препятствията!… Колко силни — средствата, с които да ги преодолееш! И въпреки това — колко често се отклоняваш и спъваш… Нали така?

— И знаеш ли къде е причината? В тази тъничка нишка — уж нишка, а то се оказва цяла верига от калена стомана… — верига, която и двамата добре познаваме, но която ти така и не пожела да прекъснеш. Това е, което те кара да се отклоняваш, да се спъваш и дори да падаш по пътя.

— Какво още чакаш, за да я скъсаш и да тръгнеш напред?

Кажи на тялото си: „Предпочитам ти да си мой роб, отколкото аз — роб на теб“.

Запитвал ли си се сериозно колко е прекрасно „да служиш“ с вечно обновяваща се воля?

Свободни човече, приеми доброволно да служиш на Исус, за да не каже Той за теб същото, което е казал за други на св. Тереза: „Тереза, Аз исках… но хората не искаха“.

Дело на пълно съгласие с Божията воля: Господи, ти искаш ли това?… И аз го искам!