Списък на параграфи

Спокойствие! — Владей себе си, защото с гнева си обиждаш Бога, смущаваш ближния, изпълваш се с отрова… И защо наистина да се гневиш, когато в края на краищата ще ти мине?

Кажи същото, което каза, но го кажи кротко, без гняв. Така ще си много по-убедителен, но което е най-важното — не ще оскърбиш Бога.

Ако си възмутен от нечия постъпка, не бързай да укориш, а изчакай до следващия ден, дори по-задълго. И тогава, когато вече си се успокоил и намеренията ти са се пречистили, непременно поправи другия! — Много повече ще постигнеш с една добра дума, отколкото в тричасови пререкания. — Сдържай гнева си!

Сблъскваш се с този характер, сетне — с онзи… Логично е да е така — та ти не си някаква златна монета, която да се нрави на всекиго.

Инещодруго —ако ги нямаше тези търкания при общуването с ближния, как ще се очупят ръбовете, огладят издатъците и грапавините… казано иначе — как ще изчезнат недостатъците в резкия ти характер, за да се получи онази подреденост, гладкост и мека неотстъпчивост — белегът на милосърдие и съвършенство?

Ако твоят характер и на съжителстващите с теб е сладникав и мекушав, никога не ще постигнеш светостта.

Не спорете! — В спора не се ражда светлината на истината, защото разгорещените страсти я гасят.

Обидата изостри твоя език. Мълчи!

Кипне ли в теб възмущението, замълчи! — Мълчи дори и тогава, когато имаш пълното право да негодуваш!

— Защото, колкото и да си дискретен, в такива моменти винаги казваш повече, отколкото би желал.

Укоряват ли те? — Не се засягай, както би те подтикнала твоята горделивост, не ќ обръщай внимание. — В замяна на това помисли: Колко са мили с мен, колко ли неща са премълчали!