Списък на параграфи

Приятелю мой, не бъди толкова наивен (въпреки че си дете и действително предБога ти си дете), недей да злепоставяш твоитеближни пред чуждите хора.

Необходимо е да осъзнаем, че Бог е винаги до нас. Ние живеем с убеждението, че Господ е някъде горе, много далеч, където блестят звездите, а не мислим, че същевременно Той е близо до нас.

Той, като любящ Баща, е до нас и ни обича повече, отколкото всички майки на света са способни да обичат своите деца. Близо е, за да помага, да вдъхновява, да благославя и да прощава.

Колко пъти ние сме успокоявали родителите си, разгневени заради нашите лудории, с думите: „Няма да правя повече така!“. — Може би същия ден сме сгрешили отново… — И баща ни, със суров вид и с престорена твърдост в гласа, ни е смъмрял… Но в същия момент неговото сърце е омеквало и понеже познава нашата слабост, си е казвал наум: „Бедното ми дете, колко усилия прави, за да се държи добре“.

Нека се оставим да бъдем изцяло завладени от тази мисъл, че наистина наш баща e Бог; този Бог, Който живее на небесата и същевременно е толкова близо до нас.

Обществените събития те поставиха в един вид доброволен затвор, който в някои отношения е дори по-лош от истинския. — Ти преживя едно своеобразно затъмнение на твоята личностност.

Не намираш поле за дейността си. От всички страни — само егоизъм, вмешателство в личните ти дела, неразбиране и интриги. — И какво от това? Нима забравяш, че притежаваш свободна воля и сила, която идва от съзнанието, че си Божие чедо? — Образно казано, отсъствието на листа и цвят (външна дейност) не изключварастежа и дейността на корените (вътрешнияживот).

Само работи! Ще дойде ден, когато времената ще се променят и тогава ти ще дадеш повече и по-сладък плод дори от преди.

Постарай се да познаеш пътя на „духовното детство“. Но не се „насилвай“!

— Остави на Светия Дух да действа!

Да оставиш всичко в ръцете на Бога и да следваш пътя на „духовното детство“ — това не е лекомислие, а белег за наличието на сериозен духовен живот.

В живота на духовното детство нещата, които „децата“ казват или вършат, не са никога детинщини.

Духовното детство нито е духовна незрялост, нито духовна недоразвитост. Това е мъдрият, енергичен и труден в своята „лесност“ път, по който душата трябва да поеме и да го следва, поддържана от Божията десница.

Духовното детство изисква подчинение на разума, което е много по-трудно от подчинението на волята. — За подчинението на разума обаче е необходимо, освен Божията благодат, едно непрекъснато упражняване на волята, която отказва — както отказва на плътта — веднъж, и дваж, и винаги. И като последствие се явява парадоксът, че който следва „малкия път на детството“, трябва да укрепи със сила и мъжество своята воля, за да стане дете.

Да бъдеш малък означава да си смел като децата. — Кой например се осмелява да си поиска не какво да е, а самата луна? — Кой не се спира пред никакви опасности, за да постигне мечтаното?

„Вложете“ в едно такова дете „толкова“ много Божия благодат, желание да върши Божията воля, много обич към Христос, както и цялото човешко знание, което може да поеме… и вие ще получите характерното за съвременния апостол — такъв, какъвто без съмнение го иска Бог.

Бъди дете! — Дори „по-малък“ от едно дете. — Но внимавай да не останеш „недорасъл“. Виждал ли си нещо по-смешно от дете, което се прави на мъж, или обратното: мъж, който се прави на дете?

Бъди дете пред Бога! А за да бъдеш такъв, трябва да си много мъжествен във всичко останало. — Хайде, откажи се от онези глезотии, присъщи на някое дамско кученце.

Понякога нещо вътре в нас ни кара да вършим малки, типични за децата подвизи. Пред Божието лице това са малки чудеса. И ако не се превърнат в рутина, те ще дадат плод, защото Обичта винаги е плодотворна.

Пред Вечния Бог ти си едно дете — много по-малко, отколкото едно дете на две години пред теб. Освен дете, ти си Божие чедо. — Не забравяй това!

Когато твоите греховни наклонности започнат да те смущават, не се натъжавай! — Похвали се — както св. ап. Павел се е хвалел със своите немощи — защото само на децата е позволено да подражават на възрастните, без да се страхуват от насмешки.

Нека твоите грешки и недостатъци, дори и големите падения, не те отдалечават от Бога. — Слабото дете, ако е разумно, гледа да бъде по-близо до своя баща.

Ако изпиташ недоволство, докато изпълняваш дребните задачи, които Христос изисква от теб, бъди спокоен. — Ще дойде време, когато ще вършиш с усмивка всичко това.

Не виждаш ли как неохотно малкото дете подава бонбона, когато бащата му го поиска (впрочем — само за да го изпита)? — Но в края на краищата му го дава. Обичта е по-силна.

Колкото по-добре искаш да свършиш нещо, толкова пò не се получава. — Смири се пред Христос и Му кажи: „Сам виждаш,

Господи, че нищо не излиза както трябва. Помогни ми, защото без Твоята помощ ще го правя още по-зле.

Имай милост над твоето чедо; виждаш как искам за всеки изминал ден да напиша една голяма страница в книгата на моя живот… Но съм толкова несръчен! Ако Ти, Учителю, не държиш ръката ми, вместо красиви извивки от моето перо излизат драсканици, които не стават за показ пред никого.

Отсега насетне, Господи, ще пишем винаги заедно“.

Мили Исусе, признавам, че съм непохватен — толкова непохватен, че дори когато искам да погаля някого, го наранявам. — Смекчи обноските на моята душа; дай ми, моля Те, заедно с твърдото мъжество, характерно за Божиите чеда, онази деликатност и нежност, с която децата, в интимно излияние на обичта си, се отнасят към своите родители.

С всеки изминал ден все по-ясно виждаш, че си пълен със слабости. — Не се плаши! — Бог знае, че не можеш да дадеш повече плод от този, който вече даваш.

Неволните ти детски падения карат Бог-Отец да се грижи повече за теб, а твоята нежна майка, св. Дева Мария, нито за миг да не изпуска ръката ти. Използвай случая — всеки път, когато Господ те повдигне от земята, с все сили го прегърни и постави твоята бедна глава върху Неговата прободена страна, за да те доведат до безумие трепетите на Неговото любвеобилно сърце.

Едно убождане… — Още едно. И още едно. — Понасяй ги! Не виждаш ли, че си толкова малък, че в твоя живот — в твоя малък път — ти можеш да поднасяш само тези малки кръстове?

Освен това, помисли: кръст и върху него друг — едно убождане и още едно — какъв грамаден „куп“!

Но накрая, чедо мое, ти ще си се научил на нещо наистина величествено — да обичаш!

Когато една детска душа иска от Господ прошка, тя трябва да е сигурна, че скоро ще бъде изслушана. Христос ще изтръгне от душата нечистия тумор — остатък от миналите слабости; ще изхвърли мъртвия товар, останал от всичките нечистотии и държал я прикована към земята. Ще хвърли надалеч от детето всичкия излишен земен товар от сърцето му, за да се издигне то до величието на Бога и да се слее с живия пламък на Обичта, Която е Самият Той.

Огорчението от това, че не си достатъчно щедър, паденията, отстъпленията — дори само привидни — често създават у теб усещането, че си разрушил нещо изключително ценно — в случая: че си накърнил своята святост.

Не се тревожи! Просто приложи в духовния си живот същия хитроумен начин, по който постъпват децата в подобни случаи.

Когато поради непохватност децата счупят някой много скъп за баща им предмет, те плачат и страдат много, но накрая търсят утешение не другаде, а отново при него… И той тутакси забравя за загубата, колкото и голяма да е тя, и изпълнен с умиление, не само прощава, но ги успокоява и окуражава. — Поучи се!

Нека молитвата ви да бъде силна! — Да си дете не означава да си изнежен.

За този, който обича Христос, молитвата — дори и суха — носи сладост, която винаги слага край на мъките. И така, този човек започва молитвата си със същия устрем, с който детето отива при захарта веднага след приетото горчиво лекарство.

Казваш, че се разсейваш по време на молитва. — Опитвай се да избягваш това, но не се безпокой, ако не успяваш.

Не си ли виждал как дори най-разумните деца се развличат и си играят с всичко, което ги обкръжава, без да обръщат често пъти внимание на обясненията, които им дава техният баща? — Това не означава липса на обич и уважение. Това е само слабост и несъвършенство, присъщи на всяко дете.

Е, добре, пред Бога ти си едно дете!