Списък на параграфи

Как чистосърдечно се засмя, когато те посъветвах да поставиш твоите юношески години под покровителството на св. архангел Рафаил, за да те доведе — както младия Тобия — до свят брак с една добра, красива и богата жена — казах това, шегувайки се.

А после как се замисли, когато добавих и другия съвет: да потърсиш и покровителството на онзи съвсем млад апостол, св. Йоан — в случай, че Господ е решил да поиска от теб нещо по-различно от семейния живот.

Кипиш от възмущение, че се били отнасяли коравосърдечно с теб — не както твоите роднини. За теб преписвам редовете на един поручик — военен лекар: „По отношение на болния пациент е необходимо студено, трезво и уместно действие от страна на лекаря, а не хленчене на близките. — В какво би се превърнал един превързочен пункт по време на бой, когато притокът на ранените се увеличи все повече и повече, ако евакуацията не е достатъчно бърза и ако до всяка носилка стои по едно семейство? Ами направо да се предадем на врага тогава!“.

Не се нуждая от чудеса: напълно достатъчни са за мен тези, за които се говори в Свещеното Писание. В замяна на това — имам нужда от това да изпълняваш своя дълг и да откликваш на Благодатта.

Виждам, че си разочарован и паднал духом. — Току-що хората са ти дали един хубав урок — докато са си мислели, че няма да ти потрябват, са преливали от щедри предложения, но когато отдалеч са усетили, че „има опасност“ да помогнат, било и с няколко мизерни гроша, уж така нежното досега приятелство отведнъж се е превърнало в безразличие.

— Имай доверие само в Бога и в онези, с които си свързан заради Него.

Ах! Ако ти се бе решил да служиш истински на Бога — и то със същото усърдие, с което служиш на своята амбиция и на своите суетни желания и похоти!

Ако чувстваш желание да станеш ръководител, твоят стремеж трябва да бъде: сред братята — последен, между другите — пръв!

Не разбирам — какво ти пречи, че някой проявявал повече доверие към хора, с които се е запознал, преди да срещне теб, и които чувства по-близки поради взаимна симпатия, по професионални причини или поради сходство в характерите?

— Намираш ли се сред своите обаче, грижливо избягвай и най-малкия знак на приятелско предпочитание!

Дори и най-хубавото и изискано ястие, ако се консумира от свиня (нека наричаме нещата със собствените им имена), в най-добрия случай… ще се превърне в свинско месо!

Нека бъдем ангели, за да облагородяваме идеите, които възприемаме. — Или поне да бъдем хора, за да превърнем храната в здрави и красиви мускули, или евентуално — в развит мозък…, способен да разбере и възхвали Бога.

— Но… в никакъв случай да не бъдем животни, както много, много хора!

Скучно ли ти е? Това е така, защото твоите чувства са будни, а душата ти е заспала.

Христовата обич ще те научи да правиш много отстъпки, и то благородни.

— Същата тази обич ще те подтикне да правиш и много неотстъпки…, също така благородни.

Ако не си лош, a изглеждаш такъв, значи си глупав. — А такава глупост, причиняваща възмущение, е по-лоша от всяко зло.

Когато виждаме хора, които в професията си не се ползват с твърде добро име, които при публични религиозни събирания се стараят да се изтъкнат особено много, сигурен съм, че ви се иска да кажете на ухото им: „Моля ви, имайте добрината да бъдете по-малко католици!“.