Списък на параграфи

Съизкупление: ето пътеката, която води към Живота.

Колко много се страхуват хората от жертвеното съизкупление. Колко страх предизвиква това у хората. О, ако тези хора можеха да пречистят подбудите си и да започнат да правят за Бога онова, което сега вършат, за да изпъкнат в обществото, те без съмнение щяха да станат светци!

Ако ние сме великодушни в доброволното жертвено съизкупление, Христос ще ни изпълни с благодат, за да обикнем и изпитанията, които Той Сам ще ни изпрати.

Нека чрез съизкуплението твоята воля изисква от чувствените сетива това, което другите душевни сили ќ отказват в молитвата.

Ние облагородяваме страданието, като му даваме мястото, което му подхожда в духовното ни себеизграждане: като един начин да умилостивим Бог.

Да накажеш някого от обич към Христос — ето как наложеното наказание може да придобие духовен смисъл.

Нека наказанието бъде едно дело на обезщетяване пред Бога заради нанесената Му чрез греха рана. Наказанието не трябва да бъде отмъщение за съгрешилия, а спасително лекарство.

Ако искате да се отдадете на Бог и едновременно с това да живеете в света, не е толкова важно да бъдете учени (колкото до жените, не е необходимо да бъдат учени, а благоразумни*), а духовни — т.е. постоянно свързани с Господчрез молитвата. Върху вашите чувства и душевни сили трябва да носите спуснато невидимо покривало. Затова молете, молете, молете; изкупвайте, изкупвайте, изкупвайте!

* Във времето, когато била написана тази книга, жените с висше образование в Испания били изключителна рядкост, но още тогава авторът насърчавал момичетата, които се справяли добре с учението, да следват висше образование.