Списък на параграфи

Тежко ми става, когато чета в Святото Евангелие епизода, в който Пилат се обръща към народа: „Кого искате да ви освободя, Варава или Исус, наричан Христос?“ — А още по-тежко ми е, когато чета народът да отвръща: „Варава!“.

И колко ужасно е да си дам сметка че, когато съм се отклонявал от пътя, неведнъж и аз самият съм крещял същото: „Варава!“, като на всичко отгоре съм добавял: „Христос ли?“, „Crucifige eum!“ — „Разпни го!“.

Не се нуждая от чудеса: напълно достатъчни са за мен тези, за които се говори в Свещеното Писание. В замяна на това — имам нужда от това да изпълняваш своя дълг и да откликваш на Благодатта.

„Sine me nihil potestis facere.“ — „Без Мен не можете да направите нищо.“ Ето една нова светлина за моите очи; ново сияние, излъчвано от Вечната Светлина — Святото Eвангелие.

Странно ли е това, че понякога постъпвам глупаво?

Искам Христос да бъде отправната точка на моя живот. Само така ще мога да избегна глупавите дела; не ще говоря вече за „мои дела“, а за „нашите — мои и на Исус — дела“.

А средствата? — Те са същите, които са използвали св. ап. Петър, св. ап. Павел, св. Доминик и св. Франциск от Асизи, св. Игнатий и св. Франциск Ксаверий: Разпятието и Евангелието.

— Недостатъчни ли ти се струват?

Общо взето, не съм пристрастен към чудесата. — Както ти казах и преди, евангелските чудеса са предостатъчни, за да утвърдят здраво моята вяра. — И все пак изпитвам истинско съжаление към онези християни (някои от тяхдори набожни, „апостолски“), които само се подсмихват, когато им се заговори за невероятни, свръхестествени събития и дела. — Тогава ми иде да им кажа: „И днес има чудеса и ако притежавахме истинска вяра, ние също бихме ги извършвали!“.

Бог е неизменен. — Нужни са единствено хора с вяра. И тогава ще се възобновят чудесата, за които четем в Свещеното Писание.

— „Ecce non est abbreviata manus Domini.“ — „Ето, ръката на Господа — мощта Божия — не се е смалила.“

Казваш, че този твой приятел води чист живот, че често приема Светите Тайнства и че е добър студент. — Въпреки това той не се „включва“. Щом започнеш да му говориш за жертви и апостолат, той се натъжава и си отива.

Не се тревожи. — Това не се дължи на липса на ревност от твоя страна. Това е буквално повторение на случая, за който говори eвангелистът: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и го раздай на бедните“ (саможертва)…; „и ела, и Ме следвай“ (апостолат). Юношата от Святото Евангелие също си отишъл натъжен — „abiit tristis“ — защото не пожелал да откликне на благодатта.

Ти си сол, апостолска душо. — „Bonum est sal“ — „Солта е добро нещо“; също така четем в Евангелието: „si autem sal evanuerit“ — „но ако солта изгуби силата си“… за нищо не става — нито за земята, нито пък за тор…; просто я изхвърлят навън.

Ти си сол, апостолска душо. — Но внимавай — загубиш ли силата си…