Списък на параграфи

Мълчи! — Не се дръж детински, не бъди като карикатура на дете: сплетник, клюкар, мърморко. — С твоите приказки и сплетни ти притъпи склонността си към милосърдни дела; извърши най-лошото дело… и ако ти — клеветник — случайно си разклатил здравите стени на постоянството в някого другиго, твоето собствено постоянство престава да бъде благодат Божия, защото е предателско оръдие на врага.

Защо, когато съдиш другите, влагаш в думите си огорчението от твоите собствени несполуки?

Този твой критикарски дух — който не мога да нарека злословие — ти не трябва да го прилагаш нито в твоята апостолска дейност, нито по отношение на твоите ближни. — Позволи ми да ти кажа, че този твой критикарски дух е една голяма пречка за твоето свръхестествено начинание. Защото, докато съдиш делата на другите, без да имаш право на това — признавам, че го правиш с абсолютно добри намерения — ти не вършиш нищо положително и с твоето бездействие забавяш у всички добрия ход на работата.

„Но тогава — питаш неспокоен ти — как да се справя с тази моя склонност да критикувам…?“

Аз ще те успокоя. Слушай! Вземи писалката и един лист хартия! Напиши просто и откровено — и накратко — причините, които те тормозят, предай бележката на ръководителя и не мисли повече за това! — Той, който упражнява власт да ръководи и има благодатта за това, или ще се съобрази с бележката… или ще я хвърли в коша. — И тъй като твоят критикарски дух според теб не е злословие и твърдиш, че се ползваш от него с добри намерения, за теб изборът му не би трябвало да е от значение.

Труди се! — Съвестното изпълнение на твоите професионални задължения ще подобри твоя духовен живот. Така ще се избавиш от духа на сплетничество, който те съсипва сега, и ще станеш по-мъжествен човек.

Никога не мисли лошо за другите, колкото и основателни да са причините за това!

Въздържай се от отрицателна критика. Ако не можеш да похвалиш, по-добре мълчи!

Никога не говори лошо за своя ближен — колкото и основателни да са причините за това! — Иди първо да се помолиш пред Дарохранителницата, а после говори със свещеника — твоя духовен наставник — и излей пред него своята мъка.

— И не споделяй това с никого другиго!

Ропотът против ближния е като тумор, който опетнява и спъва апостолските начинания. — Той е несъвместим с обичта, изсмуква силите, нарушава душевния мир и отдалечава човека от Бога.

Щом ти самият си толкова слаб, защо се учудваш, когато забележиш слабост у другите?

След като виждам, че мнозина говорят безспирно цял живот — с всички последици от това — смятам мълчанието за далеч по-необходимо и по-приятно. — И тогава много добре разбирам защо един ден Господ ще потърси сметка за всяка празна дума.

По-лесно е да се говори, отколкото да се върши. — Ти, който имаш толкова остър като брадва език, позволи да те попитам: опитвал ли си поне веднъж да направиш „добре“ това, което според твоето „авторитетно“ мнение другите не вършат както трябва?

Това безспирно говорене можем да го назовем по различни начини: злословие, ропот, подвеждане, интрига, приказване зад гърба, клюка, сплетня… или пък клевета? Или подлост?

— Когато хората се вживяват в ролята на наставници, без да имат правото на това, има голяма вероятност те самите да станат съучастници в махленските клюки.