Списък на параграфи

„Отче — казваше ми един добър студент от Главния университет* (какво ли е станало с него?), — мислех за това, което вие ми казахте, — че съм Божие чедо. И на улицата аз се почувствах с високо вдигната глава, вътрешно изпълнен с гордостта, че съм Божие чедо.“

С чиста съвест го посъветвах да поддържа в себе си тази „гордост“.

* „Главния университет“: така са наричали мадридския университет в годините, когато била написана книгата „Път“.

Блуждаенето на ума се е превърнало в необходимост за теб — или отваряш широко очи, за да влязат безпрепятствено образите на създанията, или ги притваряш — поради късогледството си!

Затвори изцяло очи! Заживей духовен живот — тогава ще видиш неподозирани цветове и пространства на един приказен, нов, по-добър свят. Ще заобщуваш с Бога, ще познаеш своята немощ; а заживееш ли близо до Бога, ще станеш подобен на Него и ще заобичаш всички хора — така както може да обича само истинският брат.