Списък на параграфи

Всичко, което не те води до Бога, е примка. Скъсай я и я хвърли надалеч от себе си.

Този път изпитанието е продължително.— Може би — а може би не — до този момент ти не си го понасял добре, защото все още търсиш утешение от хората. — Но Твоят Отец, Бог те лиши от всякаква човешка утеха, за да нямаш на кого другиго да се опреш, освен на Него.

Когато загуби онази човешка утеха, в теб се загнезди чувството на самота — почувства се като човек, увиснал на тънко въже над бездънна пропаст.

— Изглежда, че дори няма кой да чуе твоите вопли, твоя вик за помощ.

Мога да ти кажа, че стократно си заслужил такава беззащитност. — Бъди смирен, не търси собствения си интерес и удобства! Обичай единствено Кръста — защото да го понасяш не е достатъчно — и Господ ще чуе молбите ти. — Тогава чувствата ти ще се уталожат. — Раната в сърцето ти ще зарасне и ще придобиеш мир.