Списък на параграфи

Когато видиш един обикновен дървен кръст — захвърлен, пренебрегнат, без никаква стойност и без Разпнатия на него, не забравяй, че това всъщност е твоят кръст — кръстът, който носиш ден след ден, без утеха и далеч от хорските очи… Кръстът, който чака разпнатия, който липсва. И този разпнат трябва да бъдеш ти.

Питаш ме: „За какво ти е този дървен кръст?“. — В отговор ще ти препиша следния пасаж от писмото на един мой кореспондент: „Когато вдигаш главата си от микроскопа, погледът ти се спира на черния и гол Кръст, без Разпнатия на него. Този Кръст е един символ… Той означава нещо, което другите няма да разберат. И ако някой би искал да прекъсне работата, защото е изморен, но вместо това отново поставя око на микроскопа, той прави това, защото самотният Кръст търси плещи, които да го поемат върху себе си“.

Твоето Разпятие. — Като християнин ти би трябвало да носиш винаги със себе си своето Разпятие: да го поставяш на работната си маса; да го целуваш преди да си легнеш и когато ставаш. И когато бедното ти тяло започне да се бунтува срещу душата, тогава също го целувай.

А средствата? — Те са същите, които са използвали св. ап. Петър, св. ап. Павел, св. Доминик и св. Франциск от Асизи, св. Игнатий и св. Франциск Ксаверий: Разпятието и Евангелието.

— Недостатъчни ли ти се струват?

Кръстният Път. — Ето една набожност с богато съдържание. Пожелавам ти да свикнеш всеки петък да си припомняш четиринадесетте момента от страданието и смъртта на Христос. — Уверявам те, че така ще получиш сила за цялата следваща седмица.

Господи, ако такава е Твоята воля, нека моята бедна плът да се уподоби все повече на разпнатия Исус.

Спомняш ли си? — Когато се свечеряваше, ние с теб отправяхме нашата молитва към Бога. Близо до нас се чуваше шуртенето на вода. — И в тишината на кастилския град ние също така различихме много гласове, говорещи на стотици езици и викащи тревожно, че все още не познават Христос.

Ти целуна Разпятието, без да се колебаеш, и помоли Исус да те направи апостол на нови апостоли.