Списък на параграфи

Ти нямаш кураж да „изкараш истината наяве“. — Често пъти — от вежливост. Друг път — в повечето случаи — за да не си създаваш неприятности. Понякога — за да не причиняваш неприятности на другите. Но винаги от малодушие!

Така, понеже не откриваш цялата истина, ти няма да бъдеш никога човек, който разсъждава със собствената си глава.

Сбъркани критерии. — Чух, че се отклоняваш от правилните критерии. И за да ме разбереш, ти писах следното: „Дяволът има много грозно лице и понеже е голям хитрец, прави всичко възможно, за да не забележим рогата му. Той никога не се показва явно“. — Затова той така често се представя с маската на благородство и дори на духовност.

Това безспирно говорене можем да го назовем по различни начини: злословие, ропот, подвеждане, интрига, приказване зад гърба, клюка, сплетня… или пък клевета? Или подлост?

— Когато хората се вживяват в ролята на наставници, без да имат правото на това, има голяма вероятност те самите да станат съучастници в махленските клюки.

Прекалено наивно е да преценяваш значимостта на апостолските начинания, съдейки по външните проявления. — Според този критерий ти би трябвало да предпочетеш един тон въглища пред една шепа диаманти.

В апостолското дело трябва да се подчиняваш, да се отречеш от себе си, а не да налагаш личното си мнение.