Списък на параграфи

Ти…, който си се унизил да вършиш толкова падения, увлечен от една краткотрайна земна любов, мислиш ли, че обичаш действително Христос, щом не можеш да понесеш — за Него — онова унижение?

Не искай на всяка цена „да бъдеш разбран“! — Бог позволява да бъдеш неразбран, защото само така саможертвата ти ще остане незабелязана.

Има много хора (някои от тях дори сасвети), които така и не разбират смисълана пътя, по който си поел. — Не хаби напразно време и усилия, за да ги убеждаваш — така единствено ще дадеш повод за непочтени коментари.

Щом си апостол, никога не губи кураж и няма да има трудност, която да не можеш да преодолееш.

— Тогава защо си тъжен?

Бурята на гонението е полезна. — Какво се губи?… Не се губи онова, което вече е загубено. — Ако не се изтръгне едно дърво — няма буря или ураган, които да изтръгнат из корен дървото на Църквата — от него падат само сухите клони… И добре е, че падат.

Съгласен съм, че онзи човек е постъпил лошо с теб. А ти нима не си се отнасял още по-лошо с Бога?

Исусе, откъдето Ти си минал, никое сърце не е останало безразлично. — Или Те обикват, или Те намразват.

Чудно ли е тогава, че когато един човек-апостол те следва и изпълнява своя дълг, предизвиква около себе си подобни чувства на враждебност или на обич? Та нали той е друг Христос?

Хайде пак…: какво били казали, какво били написали…; за или против теб…; с добра или с не толкова добра воля…; намеци и клевети, възторжени възхвали…; празни приказки, от една страна, и правилни неща — от друга…

— Ах, колко си глупав! Ако си устремен право към целта с ум и сърце, разпалени от Божията обич, какво значение има за теб бученето на вятъра или пеенето на щурците, мученето, ръмженето и цвиленето около теб?… Всичко това е неизбежно: не можеш да затвориш хорските уста.

Развързаха се езиците и ти понесе оскърбления, които те нараниха по-дълбоко, понеже не ги очакваше.

Твоята реакция като духовен човек трябва да бъде: да простиш — и дори да искаш прошка — и да се възползваш от случая, за да се откъснеш от създанията.

Когато дойде страданието, презрението… Кръстът, ти трябва да помислиш: какво е всичко това в сравнение с онова, което заслужавам?

Ако те е постигнало голямо изпитание или изживяваш вътрешна борба, кажи много бавно, като вникваш в смисъла на всяка дума, следната силна, мъжествена молитва:

„Да бъде, да се изпълни, да бъде винаги възхвалявана справедливата и блага Божия воля във всички неща. Амин! Амин!“.

Уверявам те, че ще придобиеш мир.

Ти страдаш в този земен живот, който е само един кратък сън. — Радвай се, защото Бог, твоят Отец, те обича много и ако ти не поставяш препятствия, след този лош сън Той ще ти дари едно щастливо събуждане.