Списък на параграфи

Не казвай: „Какво да направя — такъв съм си, с избухлив характер“! Грешиш — избухливостта е признак точно на обратното — на липса на характер. „Esto vir!“ — Бъди смел човек!

Само мога да кажа — страхлив си, защото упорстваш в своето своеволно и лекомислено, т.е. светско държане. Защото как иначе може да бъде наречено това, освен страх да се изправиш пред истината за самия себе си?

Ти си любопитен и заядлив, сплетник и си пъхаш навсякъде носа: не се ли срамуваш, че дори и в недостатъците си ти си така малко мъжествен. Бъди мъж! И замени това твое желание да знаеш за другите всичко с волята да познаеш себе си.

Ти трябва да познаваш следната сигурна доктрина: собственият разсъдък е лош съветник, лош капитан, за да управлява душата в бурите и стихиите, както и между подводните скали

на духовния живот.

Затова Бог иска управлението на кораба да бъде поверено на един Учител, чиято светлина и опит ще ни доведат до сигурно пристанище.

Възприемаш се за завършена личност — имаш образование, научни изследвания, публикации, добро обществено положение и произход, политическа кариера, важни постове, богатство; на зряла възраст си — така де, не си дете!…

Именно заради всичко това и повече от когото и да било имаш нужда от един духовен наставник за своята душа.

Защо толкова се боиш да опознаеш себе си и да се откриеш пред твоя духовен наставник такъв, какъвто си в действителност? Ще извоюваш голяма победа, ако надвиеш страха да бъдеш опознат.

Бъди благодарен като за извънредно ценен дар за тази свята ненавист, която изпитваш към самия себе си!

Най-големия ти враг — това си ти самият.

Блуждаенето на ума се е превърнало в необходимост за теб — или отваряш широко очи, за да влязат безпрепятствено образите на създанията, или ги притваряш — поради късогледството си!

Затвори изцяло очи! Заживей духовен живот — тогава ще видиш неподозирани цветове и пространства на един приказен, нов, по-добър свят. Ще заобщуваш с Бога, ще познаеш своята немощ; а заживееш ли близо до Бога, ще станеш подобен на Него и ще заобичаш всички хора — така както може да обича само истинският брат.

Съзнанието за личното ти нищожество те отчайва. — Наистина, може да се каже, че от гледната точка на твоето финансово и икономическо състояние си една кръгла нула; че си още една кръгла нула заради социалния си престиж…; за липсата на добродетели — още една нула; и още една, ако към всичко това прибавим и отсъствието на таланти…

Но отляво на всички тези нули стои Христос. И какво огромно число се получава тогава!

Господи, колкото повече ме величаят, толкова повече ме смирявай, като ми припомняш какъв бях преди и какъв отново мога да стана, ако ме изоставиш!

Не забравяй, че не си нищо повече от един… съд за отпадъци. — Затова, ако Божественият Градинар те вземе, изтърка те и те изпълни с великолепни цветя, то нито ароматът, нито цветовете, които скриват твоята грозота, не трябва да те възгордяват.

— Смири се! Не знаеш ли, че си един съд за отпадъци?