Списък на параграфи

Не се срамувай от това, че плачеш. Плачи! Когато са насаме с Бога, мъжете също плачат. Както казва цар Давид: „Нощем ще полея със сълзи постелката си“.

С тези горещи мъжки сълзи можеш да пречистиш миналото си и да направиш сегашния си живот свръхестествен.

Колко дължа на Бога за това, че съм християнин. Това, че все още не съм се отблагодарил за Неговите дарове, ме кара да плача от болка: болка от обич. „Mea culpa!“ — „Съгреших!“ — Добре е, че признаваш своя дълг, но не забравяй, че той се заплаща със сълзи… и с дела.

Обичта води до съкрушение на сърцето. — Защото Бог е добър, защото този е Приятелят, Който е дал живота Си за теб. — Защото всичко добро, което притежаваш, Му принадлежи. — Защото толкова много си Го наскърбил… Защото ти е простил… Той!… На теб!

— Плачи, чедо мое, плачи, ако наистина Го обичаш!

Каква самота е изпитала св. Богородица.

— Изоставена, тя плаче безутешно.

— Нека бъдем съпричастни с мъката на Божията Майка и да скърбим заедно с нея, защото не друго, а нашите грехове разпънаха Исус на кръста.

Как плачеше пред олтара един млад свещеник (малко след това той умря мъченически), защото си беше спомнил за една душа,приела Святото Тайнство Причастие в състояние на смъртен грях!

— Дали и ти обезщетяваш с подходящи дела за оскърбленията, нанесени на Исус?

Ако живееше според подбудите, които чувстваш в сърцето си и които твоят разум ти диктува, ти щеше постоянно да си проснат на земята като някакъв мръсен и презрян червей… пред Самия Бог, пред Този, Който те търпи от толкова време.

След една сърдечна и съкрушена изповед ти ме запита: „Отче, как можете да понасяте толкова нечистота?“.

— Аз замълчах, мислейки, че щом твоето смирение те кара да се чувстваш така — нечистота, една купчина нечистота — ние все още можем да направим нещо наистина велико от цялата твоя окаяност.