Списък на параграфи

Християнино, помни, че като живееш сред твоите близки, ти си като камък, хвърлен в езеро. — Със своя пример и слово ти образуваш кръгове — първо един, след това друг, трети… — все по-широки и по-широки.

Разбираш ли сега величието на своето апостолско дело?

Каква е тази лудост — всичко живо да бяга от своето място? — Какво би станало, ако всеки мускул в човешкото тяло поискаше да е някъде другаде, а не там, където трябва да бъде?

Ето я истинската причина за хаоса в света. — Чедо мое, стой твърдо на своето място — оттам можеш много да допринесеш за изграждането на Божието царство!

Има нужда от лидери! Укрепвай волята си, за да можеш един ден да бъдеш добър лидер, ако такава е Божията воля. Не виждаш ли как действат проклетите тайни организации?

Те никога не са печелели доверието на мнозинството. — В своите бърлоги те подготвят хора демони, които възбуждат тълпите, довеждат ги до безумие, увличайки ги след себе си в пропастта на всевъзможни безредия… и най-накрая в ада. — Те носят в себе си и сеят прокълнато зърно.

Само ако пожелаеш, ще можеш да носиш в себе си хиляди пъти благословеното и безпогрешно Божие Слово. Ако си щедър…, ако откликваш със своята святост, ще осветиш и другите — така се изгражда царството Христово: „omnes cum Petro ad Jesum per Mariam“ — „всички със св. ап. Петър, към Христос, чрез св. Дева Мария“.

Има ли лудост, по-голяма от тази златното зърно да се хвърля наслука и да се оставя да гние по земята? — Това е лудост само на пръв поглед. Без нея и нейната щедрост не ще има

реколта. Чедо мое, твоята сеитба щедра ли е?

Изгаряш от желание да блестиш като звезда, да бъдеш светлина, запалена високо в небето?

Но много по-добре е да гориш като факел и скришно да разпалваш всичко, до което се докосваш. — В това се състои апостолското ти дело, затова си на тази земя.

Върховна глупост е да служиш за глашатай на противника; а ако на всичко отгоре противникът е и Божи враг, това е тежък грях. — Затова, що се отнася до професионалната област, никога няма да кажа добра дума за ерудицията на онзи, който я използва като трибуна, за да напада Църквата.

Напред, в галоп!… Действие, действие! — Треска за действие… Великолепни строежи…

Иначе, духовно погледнато — шперплат, евтина хартия, пребоядисан картон… Галоп! Действие! — Безброй хора се суетят — отиват нанякъде, после се връщат…

Така е, защото работят само за сегашния момент. Те винаги са „в настоящето“… — Но не и ти!

Ти трябва да гледаш на действителността чрез очите на вечността, като поставиш в „настоящето“ и края, и миналото…

Винаги запазвай спокойствие! — Води сериозен духовен живот! Не препускай в галоп; и откажи се от тази лудост да искаш да си на друго място… Тогава ти, като някакъв мощен генератор, от мястото, където се намираш, ще можеш да даваш на мнозина както енергия, така и светлина, без да губиш своята енергия и светлина!

Не си създавай врагове, а само приятели! — Приятели, поставени отдясно, които са ти направили или искат да ти направят добро, и приятели, поставени отляво, които са ти нанесли щети или са се опитали да го направят.

Разказвай за своите апостолски начинания само ако желаеш да насърчиш своя ближен!

Живей незабелязано — така, както Христос живя цели тридесет години.

Йосиф от Ариматея и Никодим посещават Христос тайно както в обикновените часове, така и в часа на Неговата прослава. Но когато всички Го изоставят, те са безстрашни и заявяват смело — „audacter“ — пред властите своята преданост към Христос. — Поучи се от тях!

Не се тревожете, ако „ви познават“ по вашите дела. — Това е Христовото благоухание. — Освен това, ако винаги работите само за Него, радвайте се, че се сбъдват думите на Свещеното Писание „…за да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“.

Един военен гений, св. Игнатий, разказва за дявола, който призовава безчет свои слуги и ги разпределя по страни, области, градове и определени места. Преди да ги изпрати обаче, им „проповядва“, насърчавайки ги без умора, да оковат всекиго в железа и вериги и много да внимават никой да не остане неокован…

Ти ми казваш, че искаш да бъдеш водач. Е, добре, но кажи ми сега, кому е нужен един окован водач?

Сам виж апостолите: въпреки всичките си явни и неоспорими слабости те са били хора простодушни и откровени. Безспорно и ти имаш явни недостатъци. — Дано не ти липсва простодушието!

Разказват, че един човек, който в молитвата си казвал: „Господи, обичам Те!“, след това чул следния отговор от небето: „Обичта се познава по делата, а не по словата!“.

Помисли дали и ти не заслужаваш същия този деликатен упрек!

Апостолската ревност е благословена лудост, която аз ти пожелавам и която притежава следните отличителни черти: жажда за общуване с Христос, непрестанна грижа за душите и постоянство, което нищо не може да сломи.

Не почивай на лаврите си! — Ако, по човешки казано, такава поза е неудобна и не съвсем достойна, какво ще се случи, щом лаврите — както в случая — не са твои, а на Бога?

В апостолското дело трябва да се подчиняваш, да се отречеш от себе си, а не да налагаш личното си мнение.

Никога не бъдете мъже и жени на много дейност и малко молитва!

Старай се да живееш по такъв начин, че да умееш доброволно да се отказваш от удобствата и благосъстоянието, които не подобават на един Божи човек.

Имай предвид, че ти си зърното, за което се говори в Евангелието. — Ако не влезеш в земята и не умреш, няма да дадеш плод.

Мъже и жени, бъдете от света, но не бъдете светски!

Не забравяйте, че единството е признак на живот! Разединението е разложение — сигурен знак, че вече си труп.

Послушанието е сигурният път. — Сляпото послушание към висшестоящия е пътят към светостта. В апостолското ти дело няма друг път освен послушанието. Защото духът в едно Божие дело трябва да бъде: или да бъдеш послушен, или да напуснеш.

Не забравяй, чедо мое, че ти не си просто част от някакъв колектив, обединен от общ идеал.

Това е нещо добро, но има още какво да се желае. — Защото преди всичко ти си апостол, който изпълнява една неотменима Христова повеля.

Необходимо е да бъдеш „Божи човек“, т.е. да водиш духовен живот, бидейки постоянен в молитвата и в самопожертвуванието. Нека твоят апостолат бъде външно осезаем израз на вътрешния ти духовен живот.

Единство. — Единство и подчинение. Кому са нужни разглобените части на един часовник, колкото и ценни да са те, щом не показват часа?

Не създавайте „групички“ в процеса на вашата работа. Така вие принизявате апостолското дело. Защото, ако „групичката“ успее в края на краищата да достигне до управлението на някое всемирно начинание… всемирното начинание ще се изроди много скоро в „групичка“.

Споделяш с тревога, че пътищата са прекалено много! — Трябва да има много пътища, за да може всяка душа да намери своя път в това възхитително разнообразие.

— Объркан си, казваш? — Направи веднъж завинаги своя избор и ще видиш как твоето объркване ще се превърне в сигурност.

Радвай се, когато другите жънат успехи в апостолското дело. — Измолвай за тях Божията благодат, както и да бъдат верни на нея. След това продължи по своя път. Бъди уверен, че няма друг път за теб.

Ако се засягаш от това, че другите не търсят твоето съдействие в служението им на Христос, грешиш. Спомни си за този откъс от Евангелието според св. Марк: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име прогонваше демони, а не върви след нас, и му забранихме, защото не върви след нас. А Исус каза: „Не му забранявайте, защото никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може скоро след това да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас“.

Безполезно е да се захващаш с толкова външни дела, ако ти липсва Обичта. — Това е като да се опитваш да шиеш с игла без конец.

Колко жалко би било, ако накрая се окаже, че си извършвал не Христовия, а „своя“ апостолат.

Чедо, с радост те благославям за тази вяра в апостолското ти призвание, която те подтикна да напишеш следните думи: „Няма съмнение, че това дело има бъдеще въпреки самите нас. Но затова трябва да бъдем съединени с Главата на Църквата — „Ut omnes unum sint!“ — чрез молитвата и саможертвата.

Онези, които, оставяйки действието на другите, се молят и страдат, няма да блестят тук на земята, но в замяна на това колко ярко ще сияе техният венец в Царството на Живота!

— Да бъде благословен „апостолатът на страданието“!

Преди време определих твоето дискретно апостолско дело като „безшумна и действена мисия“. — И продължавам да мисля така.

Твоето почитание към първите християни ми се струва толкова добро, че ще го подкрепям с всичките си сили… за да можеш, всеки ден с по-голямо въодушевление, да разпространяваш Благата вест на твоите познати по дискретен и доверен начин.

Недей да твърдиш, че не знаеш какво да говориш, когато искаш да благовестиш на твоите близки и познати. — Защото, както се казва в Псалма: „Dominus dabit verbum evangelizantibus virtute multa“ — „Господ влага в устата на своите благовестители думи, пълни със сила“.