Списък на параграфи

Имаш амбиции — искаш да знаеш повече, да

ръководиш, да бъдеш безстрашен…

Добре, съгласен съм — защо не. Но да е в Името на Христос, заради Неговата обич.

Да обичаш Бога и да не почиташ свещеника… не, това е невъзможно.

Казваш ми: „Да се подчиниш на един план в живота, на едно разписание, това е толкова скучно“. И аз ти отговорих: „Скучно е, защото ти липсва Обичта“.

Твоята нетърпелива молитва ме накара да се разсмея. — Ти казваше на Исус: „Господи, не искам да остарявам…, не искам да чакам толкова дълго, за да се срещна с Теб! Може би дотогава сърцето ми ще изтлee и няма цялото да пламти от обич, както сега. Моето единение с Теб би било по-здраво, защото Те обичам с Обичта на един юноша“.

Заради Бог, Който е Самата Обич, си заслужава да се отречеш от всяка друга обич.

Този Христос, както ти си Го представяш, не е истинският Христос. — В най-добрия случай това е неясният образ, който твоите замъглени очи могат да видят. — Очисти се! Изчисти твоя поглед чрез смирението и покаянието! Тогава няма да ти липсва ясната светлина на Обичта. Зрението ти ще стане съвършено и Този, Когото виждаш, наистина ще бъде Той.

Падението ти беше тежко и все пак ти се държа достойно; казвам „достойно“, защото се смири; защото се поправи и отново си изпълнен с надежда, а надеждата те отведе отново при Обичта. — Не се учудвай: ти се държа достойно! Повярвай ми! — И отново прозвуча мощният глас на Исус: „Surge et ambula!“ — „Стани и ходи!“. Ти вече се изправи. А сега — залавяй се за работа!

Не се страхувай да се обръщаш към нашия Господ с Неговото име — Исус — и да Му казваш, че Го обичаш.

Знаеш, че съществуват така наречените Евангелски съвети. Да спазваш тези съвети означава да имаш голямо сърце. — Казват, че малко хора вървели по този път. — Но мисля, че биха могли да бъдат много повече.

Не обръщай внимание, ако ти кажат, че си прекалено принципен човек. — Какво искат от теб — да бъдеш като крехък инструмент, който се разпада на парчета веднага щом го хванат ли?

Не искай прошка от Исус само за своите провинения и не Го обичай само със своето сърце…

Старай се да вършиш дела на обезщетяване за всички оскърбления, които е понесъл в миналото, понася в настоящето и ще понесе в бъдеще… Обичай Го с всичката сила на всички сърца, които най-много са Го обичали.

Бъди смел! Кажи Му, че Го обичаш по-силно, отколкото св. Мария-Магдалина, отколкото св. Тереза Авилска и малката св. Тереза, по-силно, отколкото св. Августин, св. Доминик и св. Франциск от Асизи, повече от св. Игнатий и св. Франциск Ксаверий.

Нека огънят на твоята Обич — Христос — да не бъде краткотраен: някакъв въображаем огън, който не запалва нещата, до които се докосва, и който не излъчва топлина.

„Timor Domini sanctus“ — „Свят е страхът Божи“. — Този страх-боязън се ражда от синовната почит към Бога. Страхът от Бога няма нищо общо със сервилността, защото Бог, нашият Отец, не е тиранин.

Обичта води до съкрушение на сърцето. — Защото Бог е добър, защото този е Приятелят, Който е дал живота Си за теб. — Защото всичко добро, което притежаваш, Му принадлежи. — Защото толкова много си Го наскърбил… Защото ти е простил… Той!… На теб!

— Плачи, чедо мое, плачи, ако наистина Го обичаш!

Де да имаше такъв човек, който да е готов да се жертва за мен, в случай че ме грози смъртна опасност.

— Не друг, а самият Бог бе умъртвен заради мен. А аз оставам безразличен.

Каква пламенна обич! Каква лудост! Мислеше, че никой не те вижда, когато в eпископския параклис поставяше по една целувка върху всяка току-що осветена св. Чаша и св. Патèна, за да може Той да ги намери, когато за първи път слезе в тези свещени съдове.

Не забравяй, че Страданието е пробният камък на Обичта!

Почтеност и добра воля: чрез тях, а също и чрез желанието да изпълняваш Божията воля ще видиш осъществени твоите благородни мечти и утолена твоята жажда за души.

С каква ли радост светите ангели-пазители са изпълнили поръчението на онази душа, която се молила с тези думи: „Свети ангели, призовавам ви така, както е призовавала невестата в Книгата Песен на песните: „ut nuntietis ei quia amore langueo“ — „кажете Mу, че изнемогвам от любов“.

Твоето сърце е като открита рана. — Всичко ти причинява страдание както в душата, така и в чувствата. И всичко те изкушава.

Отново ти казвам, бъди смирен и ще видиш колко бързо ще се избавиш от това състояние! Тогава болката ти ще се обърне в ликуване, а изкушението — в увереност и твърдост.

А засега междувременно съживи вярата си, изпълни се с надежда и казвай по-често на Христос, че Го обичаш — дори да ти се струва, че това са само думи.

Говориш ми за „героична смърт“… А не мислиш ли, че е „по-героично“ да умреш незабелязан, като благородник… в чисто легло, но това да бъде смърт, причинена от копнежа по нашия Небесен Отец.

Нека никакво друго чувство да не те обвързва на земята — само Божествената жажда да отдадеш слава на Христос, а чрез Него, с Него и в Него — на Небесния Отец и на Светия Дух.

Кажи на… този човек, че имам нужда от петдесет души, които да обичат Исус Христос повече от всичко друго на света.

Понякога нещо вътре в нас ни кара да вършим малки, типични за децата подвизи. Пред Божието лице това са малки чудеса. И ако не се превърнат в рутина, те ще дадат плод, защото Обичта винаги е плодотворна.