Списък на параграфи

Един обикновен живот

Разгледахме човешките добродетели. Може би някой от вас ще се запита: но ако се държим така, това не значи ли да се отделим от нормалната среда, това не е ли нещо чуждо за светското всекидневие? Не! Никъде не е писано, че християнинът трябва да бъде чужд на света. Нашият Господ Исус Христос с думи и дела възхвали и една друга човешка добродетел, която ми е особено драга – непринудеността, простодушието.

Припомнете си как нашият Господ идва на света – като всички хора. Как детството и младостта Му преминават в едно селце на Палестина – един от много му жители. През годините на обществения Му живот постоянно отеква ехото от обикновеното Му битие в Назарет. Той говори за работата, грижи се учениците Му да си почиват^[1], търси среща с всички и не избягва разговор с никого. Изрично казва на на учениците Си да не пречат на децата да се доближават до Него.^[2] Спомняйки си, може би, годините на Своето детство, прави сравнението с децата, които седят на тържището.^[3]

Нима всичко това не е нормално, естествено и непринудено? Нима не може така да се живее в обикновения живот? Случва се обаче хората да привикнат към обичайното и обикновеното и несъзнателно да започнат да търсят преувеличеното, изкуственото. Несъмнено и вие, и аз сме чували да се хвали например красотата на току-що откъснати рози с блестящ и дъхав цвят с този коментар: Като изкуствени са!

^[1] Вж. Марк. 6:31.

^[2] Вж. Лук. 18:16.

^[3] Вж. Лук. 7:32.

Непринудеността и простодушието са две чудесни човешки добродетели, които правят човека способен да приемe Христовото послание. И обратното – всичко заплетено, усложнено, всяко шикалкавене на човека издигат стена, която често пречи да чуваме гласа на Господ. Спомнете си за какво Христос упреква фарисеите: че са се заплели в един сбъркан свят, който изисква да се плаща десятък за ментата, копъра и кимиона, отстъпвайки от основните задължения на закона, справедливостта и вярата; че се стараят да прецедят всичко, което пият – да не би да мине и комар дори, а преглъщат цяла камила.^[1]

Не! Нито благородният човешки живот на този, който – без да е виновен – не познава Исус Христос, нито животът на християнина трябва да бъдат нещо необикновено, странно. Човешките добродетели, за които говорим днес, водят до едно заключение. Истински човек е този, който се стреми да бъде правдив, верен, искрен, силен, въздържан, великодушен, спокоен, справедлив, работлив, търпелив. Може да бъде трудно такова поведение, ала никога не е странно. И ако някои му се зачудят, то е защото гледат с размътен поглед – замъглен от тайно малодушие и липса на решителност.

^[1] Вж. Мат. 23:23-24.