Списък на параграфи

Да търсим присъствието на Бог

Вътрешен живот: святост в обикновените задачи, святост в дребните неща, святост в професионалната дейност, святост във всекидневните ни занимания – святост, за да осветяваме останалите. Един мой познат, едва ли някога ще го опозная добре, ми разказа свой сън: лети със самолет на голяма височина, ала не е вътре, в салона, а е отвън, на крилете. Горкичкият, как страдаше и се страхуваше! Сякаш нашият Господ му откриваше, че в такова състояние – несигурни и тревожни – се намират в небесните висини ревностните души, в които липсва вътрешен живот или пък е занемарен; те живеят постоянно застрашени и в непрекъснат страх и несигурност да не би да пропаднат.

И наистина си мисля, че на сериозна опасност да изгубят пътя се излагат онези, които се увличат в действия – мислят само да вършат нещо, а се въздържат от молитвата, от саможертвени постъпки и от средствата, нужни за постигането на стабилно благочестие, а именно честото приемане на тайнствата, размишлението, изпита на съвестта, духовното четиво, постоянната близост с Дева Мария и с ангелите пазители… Това допринася освен всичко друго - и то много резултатно – денят на християнина да разпръсква много обич, тъй като от неговото вътрешно благодатно състояние се изливат нежността и щастието на Бог, подобно на мед от пчелна пита.

Насаме със себе си или във външното си държане – в поведението към другите, в работата – всеки трябва да се стреми да се намира винаги в присъствието на Бог, водейки диалог, който отвън не се забелязва. По-точно той не се изразява както обикновено с шума на думите, а би трябвало да се забележи в усилията и старанията, които ще положим, за да изпълним добре задачите - както важните, така и незначителните. Ако не действахме с такава упоритост, не бихме били последователни спрямо положението си на Божи чеда, понеже бихме пропилели средствата, които Господ е оставил на наше разположение, за да стигнем „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“^[1].

По време на последната испанска война пътувах често, за да обслужвам като свещеник младите мъже, които бяха на фронта. В един окоп чух разговор, който ми се запечата в главата. Близо до Теруел млад войник говореше за друг – явно нерешителен и малодушен: този тип е като раздвоен! Голяма мъка би ми причинило за когото и от нас да се твърди основателно, че сме непоследователни. Че сме хора, които заявяват, че искат да бъдат истински свети християни, но при изпълнение на своите задължения не проявяват постоянно към Бог присъщите за тях обич и синовна любов. Ако нашите действия се очертават по такъв начин, и ние ще бъдем – и ти, и аз – раздвоени християни.

^[1] Еф. 4:13.

Позволете ми да потвърдя още веднъж пътя, който Бог очаква да измине всеки от нас, когато ни призове да Му служим сред света, за да спомагаме за освещаването на другите и да се освещаваме посредством обичайните занимания. С удивителен здрав разум, пропит същевременно с вяра, свети Павел проповядва, че „в Моисеевия закон е писано: не вързвай устата на вол, който вършее”^[1]. И после се пита: „Нима за воловете се грижи Бог? Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи , каквото очаква.”^[2]

Никога християнският живот не се е свеждал до една смазваща плетеница от задължения, която притиска душата с непреодолима сила. Не, той се приспособява съобразно индивидуалните особености – както ръкавицата към ръката, и настоява ние, вършейки обичайните си големи и дребни задачи, да не губим от поглед с помощта на молитвата и умъртвленията свръхестествената цел. Помнете, че Бог обича страстно Своите създания и как ще може да работи магарето, ако не му се дава да яде, ако не му се дава достатъчно време, за да възстанови силите си или ако издържливостта му се пречупва от твърде много удари с тояга? Твоето тяло е като магаренце – точно едно осле бе Божият престол при влизането в Йерусалим – което те носи на гръб по пътищата Божи на земята. Трябва да го обуздаваш, за да не се отклонява от Божите пътеки, а и да го поощряваш, та ходът му да бъде възможно най-радостният и най-бодрият, който може да се очаква от едно магаре.

^[1] Втор. 25:4.

^[2] 1 Кор. 9:9-10.

Отново се вгледай в живота си и помоли за прошка за тази и онази дреболия, които веднага ще се набият в очите на твоята съвест. Помоли за прошка за сквернословието на твоя език, за мислите, които постоянно се въртят около теб самия; за тази критичност, която си допуснал глупаво да те тормози, като те държи в постоянно безпокойство и тревога. Можете да бъдете много щастливи! Господ желае да бъдем доволни, опиянени от радост, вървейки по същите пътища, по които Той премина! Ние се чувстваме нещастни само когато упорстваме да напуснем този път и поемаме по посока на егоизма и чувствеността, а още по-лошо – ако тръгнем по пътечките на лицемерите.

Християнинът трябва да се представя искрен, правдив, неподправен във всичките си дела. От неговото поведение трябва да прозира един дух – духът на Христос. Ако някой на този свят има задължението да бъде последователен – това е християнинът, понеже нему е дадено да умножи този дар^[1], истината, която освобождава и спасява^[2]. Отче – ще ме попитате – ама как ще постигна тази искреност в живота? Исус Христос е предал на Църквата всички нужни средства за това: научил ни е да се молим, да се обръщаме към Неговия Небесен отец; изпратил ни е Своя Свети Дух Утешител, Който действа в нашата душа; оставил ни е видимите знаци на благодатта – тайнствата. Използвай всичко това. Укрепи твоя благочестив живот. Моли се всеки ден. И никога не отхвърляй от раменете си сладкия товар на Господния кръст.

Исус е Този, Който те е поканил да Го следваш като добър ученик, с цел да извървиш твоя земен път, носейки мира и радостта, които светът не може да даде. По тази причина – пак повтарям – трябва да вървим без страх от живота и без страх от смъртта, без непременно да избягваме болката, която за християнина е винаги средство за пречистване и възможност да обича с дела своите братя, като използва разнообразните обстоятелства в обикновения живот.

Времето за беседата свърши. Трябва да сложа точка на тези размисли, с които се опитах да раздвижа душата ти, та ти да откликнеш с няколко конкретни решения – малко на брой, но точно определени. Помисли, че Бог иска ти да си доволен и че ако ти от своя страна направиш всичко, което е по силите ти, ще бъдеш щастлив, много щастлив, безкрайно щастлив, макар и никога да не оставаш без Кръста. Но този Кръст не е вече инструмент за мъчения, а тронът, на който царува Христос. А до Него – Неговата майка, която също е и наша майка. Дева Мария ще ти даде нужната сила, за да вървиш решително по стъпките на нейния Син.

^[1] Срв. Лук. 19:13.

^[2] Срв. Иоан. 8:32:.