Списък на параграфи

Този, който съумее да бъде смел, не бърза да прибере плода на своята добродетел – той е търпелив. Смелостта ни помага да придобием тази човешка и Божествена добродетел на търпението. „С търпението си спасявайте душите си”.^[1]”Дали ще притежаваш душата си, зависи от търпението, което в действителност е основа и пазител на всички добродетели. Ние ставаме притежатели на душата чрез търпението, понеже едва когато се научим да владеем самите себе си, започваме да овладяваме това, което сме.”^[2] И точно това търпение ни подтиква да проявяваме разбиране спрямо другите с убеждението, че душите – подобно на хубавото вино – стават по-добри с времето.

^[1] Лук. 21:19.

^[2] Свети Григорий Велики, Homiliae in Evangelia, 35, 4 (PL 76, 1261).

Тази борба на този, който знае, че е Божие чедо, не води със себе си тъжни откази, мрачни примирения или лишения от радостта: тя е начин да реагира на влюбения, който в труда и в отдиха, в радостта и в страданието мисли за любимия човек и заради него посреща с удоволствие трудностите. В нашия случай, освен това, понеже Бог — настоявам — не губи битки, присъединени към Него, ще бъдем победители. Знам от опит, че ако се приспособявам вярно към Неговите желания, „Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват“.

В битките на душата стратегията понякога е да умеем да изчакваме, тъй като трябва да се прилага уместния лек с търпение, с упоритост. Увеличавайте, прочее, деянията на надежда. Напомням ви, че ще претърпявате поражения или че ще преминавате през възходи и падения — Бог да даде да бъдат недоловими — в духовния си живот, защото никой не е имунизиран срещу тези превратности. Но Господ, Който е всемогъщ и милосърден, ни е дал подходящите средства, за да побеждаваме. Стига да ги използваме, както казвах, с решимостта да започваме отново и отново всеки миг, ако е необходимо.

Пристъпвайте ежеседмично — и всеки път, когато имате нужда от него, но без да изпадате в неоснователно чувство за вина — към святото тайнство на покаянието, тайнството на божественото опрощение. Облечени в благодатта, ще прекосяваме планини, изминавайки възхода на изпълнението на християнския дълг, без да се бавим. Използвайки тези ресурси с добра воля и молейки Господ да ни дава надежда, по-голяма от ден на ден, ще притежаваме заразното веселие на този, който знае, че е Божие чедо: „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?“. Оптимизъм, прочее: тласкани от силата на надеждата, ще се борим, за да изтрием мазното петно, оставено от сеячите на омраза, и ще открием отново света от една перспектива на радост, защото той е излязъл прекрасен и чист от Божиите ръце. Също толкова прекрасен ще можем да го върнем на Него, ако се научим да се разкайваме.

Учителка по надежда. Мария известява, че „ще ме облажават всички родове“. Човешки погледнато, на какви мотиви се опирала тази надежда? Коя била тя за мъжете и за жените от своето време? Великите героини от Стария Завет — Юдит, Естир, Девора — имали още на тази земя човешка слава, били приветствани от народа, възвеличавани. Престолът на Мария, като този на Сина й, е кръстът. И в продължение на целия остатък от живота й, докато е отнесена на Небето с тяло и душа, нейното мълчаливо присъствие е това, което ни впечатлява. Св. Лука, който я познавал добре, отбелязва, че Богородица е до първите ученици, в молитва. Така приключва земните си дни онази, която трябваше да бъде възхвалявана от всички създания за вечността.

Какъв контраст между надеждата на Богородица и нашето нетърпение! Често претендираме от Бог за незабавното отплащане на малкото добро, което сме извършили. Веднага щом възникне първата трудност, се оплакваме. Много често сме неспособни да издържим на усилието, да поддържаме надеждата. Защото нямаме вяра: „Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа“.